Тест драйв, MINI Countryman SD и бунтът на зрелостта

Много е трудно да си първи. Какво ли е например да си най-малкият син в лекарско семейство, който напук на традицията отказва да се запише в медицински университет, а вместо това избира да стане рок музикант, да обикаля съмнителни клубове и да пуши цигари с още по-съмнително съдържание? Родителите са недоволни, братята се срамуват, роднините недоумяват, съседите започват да злословят.

Нещо такова се случи преди години, когато първият MINI Countryman излезе на пазара. Джип?! В гамата на MINI?! Трябва да се шегувате...

Върлите фенове на компанията, които боготворят компактния и на моменти налудничав хечбек, започнаха да отвръщат глава при вида на това мутирало, голямо и лишено от всякакъв чар създание на автомобилната индустрия.

Критиците веднага се намесиха и започнаха да обясняват, че ако този джип излезе извън пътя, едва ли не светът ще свърши.

Източник: MINI

Журналистите с треперещи пръсти дадоха да се разбере, че нищо от класическото картинг усещане на MINI Cooper S не е успяло да премине на борда на Countryman. Смисълът беше изгубен. Въртенето на планетата забави своя ход.

После минаха няколко месеца и всичко се уталожи. Оказа се, че MINI Countryman спечели нови фенове и клиенти на марката. Някои от старите пък се ожениха и станаха родители. Тихомълком и продадоха малките си "купърчета", като ги замениха за Countryman, който има голям багажник и цели четири врати.

Други пък, които до момента се страхуваха от клеймото "женска кола", добиха смелост и откриха нов приятел. И така до днес, когато вече на пазара е второто поколение. Какво се промени?

НАСТЪПИ ПРОМЯНА

Countryman стана по-голям, по-сериозен и по зрял. Формите му станаха по-правоъгълни и строги, а интериорът вдигна летвата по-отношение на комфорта и лукса. Покарахме няколко дни модификация с буквите SD на задния капак, като подходихме към нея малко скептично. Дизелово MINI никога не е било в приоритетите ни, особено в комплект с агресивни брони и спортни седалки, които са част от оптичния JCW пакет. Стори ни се малко като лъжа.

Източник: MINI

После обаче взе да ни харесва. В голяма част от случаите, именно външният вид и дизайнът карат човек да се влюби в колата си, защото нека признаем - повечето хора не са автомобилни състезатели, а последното, от което се интересуват, е какъв точно е диференциалът на колата им и дали с нея могат да постигнат рекорд на "Нюрбургринг".

В тази връзка, тестовият автомобил ни хареса с това, че е култивирано динамичен, но за неопитно око изглежда като лошото момче на квартала. В същото време това лошо момче ни зарадва с магистрален разход от 6 л/100 км, а 140 км/ч му се струваха пренебрежимо малко за възможности.

Countryman предлага чудесен набор от режими, които осезаемо променят работата на двигателя и автоматичната скоростна кутия в зависимост от настроението ни. Ако сме по-нервни днес, може да изберем Sport - скоростната кутия започва да задържа всяка предавка до по-високи обороти, но това, разбира се, рефлектира и върху разхода. Ако последният ни е приоритет, избираме Eco - и колата изведнъж започва да се чувства сякаш е на диазепам. За уравновесените ни моменти си има и режим Normal, при който всичко е балансирано.

Източник: MINI

Интериорът е удобен, висококачествен и функционален, има много ниши, а доминиращият цвят в нашия случай, бе черният. Факт е, че седалките изглеждаха като извадени от спортен модел, но от друга страна им бяхме благодарни, че ни държаха там, където ни е мястото. Това допринася за чувството за сигурност в автомобила и кара човек (поне за момент) да се помисли за пилот.

Багажникът е достатъчен за куфарите и чантите на четирима, готови да поемат на дълъг път. А ако сме само двама или пък имаме нужда да транспортираме разглобено детско легло, няма проблем - задните облегалки падат в различно съотношение.

Източник: MINI

ПРОБЛЕМИТЕ, КОИТО НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ

От няколкото дни, които прекарахме с MINI Countryman SD, установихме, че трудно можем да намерим обективен недостатък на тази кола, освен може би цената. Останалите й недостатъци са изцяло плод на субективното ни възприятие за автомобилите.

MINI е марка, която винаги сме свързвали с бунта. Всяко MINI го носи в себе си, или поне би трябвало да го носи. Ринго Стар е имал Mini, Пол Макартни е имал Mini, Миг Джагър е имал Mini. Тези коли трябва да са налудничави, ауспухът им да пука като обезумял, окачването им да бъде твърдо като на картинг, а шофьорът вътре да бъде ухилен, без да знае точно защо.

Проблемът на Countryman SD е именно в това, че е твърде нормален. Карайки го, не усещаш, че си онзи бунтар, от който родителите се отричат. Усещаш се успял, спокоен и уравновесен. Май наистина трябваше да помолим за бензинова версия. Поне за този етап от живота ни.