Вегетарианците и феминистките по нещо си приличат – много е модерно да ги плюеш. Нямам никакъв проблем с хората, които ядат месо. Нямам никакъв проблем с хората, които ядат месо с убеждение и са върли противници на вегетарианството. Но имам проблем с хора, коитото си мислят, че обиждайки другите могат да изтъкнат себе си.
„Вегетарианците по-нищо не се отличават от средностатистическия член на секта.“
Мен пък веднъж за малко не ме блъсна велосипедист и оттогава много ги мразя тия гадове, велосипедистите. Смятам да започна да пиша статии за това колко са зли. Както е известно, за всичко са виновни велосипедистите. И евреите.
„Те ще жертват седмица от здравословния си живот, за да ви сготвят корен от боабаб, но никога няма да ви предложат месо, дори животът ви да зависи от това.“
Драги ми Смехурко, ти сериозно ли искаш вегетарианец да ти сготви манджа с месо? Не си го пожелавай, да не ти се сбъдне. Осъзнаваш ли, че вегетарианецът не може да опитва яденето, докато готви? Веднъж изпържих едни кюфтета и така ги бях пресолила, че после и котката не искаше да ги яде.
„И за какво по дяволите тогава ще служи едно прасе, една кокошка, една крава или един петел? За красота ли?“
Много ясно за какво – животните служат, за да ги убиваме, горите служат, за да ги сечем, океанът служи, за да си хвърляме боклуците в него. А светът служи, за да има великата човешка раса къде да сере.
„... И всичко това от хора, които зверски измъчват невинни зеленчуци докато са още живи със сол и оцет…“
Любимият ми малоумен аргумент. Пробвай да си накълцаш зеленчуци за салата, после да заколиш едно прасе и намери седемте разлики. Едното няма мозък, съзнание, нито нервни рецептори и усеща болка колкото ноктите ти, когато ги режеш. Другото има мозък, съзнание и нервни рецептори, усеща болка и знае, че умира.
Друга порода са „чувствителните“ анти-вегетарианци. Те обичат пухкавите животинки и се просълзяват при вида на одран заек, но смятат вегетарианците за смешни и извратени.
Мамо, кой го уби това пиле?
„Големите много се вълнуваха от този проблем. Даже каката дълго време не искаше да яде месо. Най-сетне ми дойде вдъхновението и започнах да обяснявам, че има пиленца, прасенца, теленца и т.н. за ядене и други, които са за игра. И тогава децата като видеха някое малко, сладко агънце например, казваха: "Мамо, това агънце нали е за игра?". А когато го видеха в чинията си и то вече не беше беличко и пухкаво, а печено, казваха: "Ето, това е агънце за ядене, нали?“.
Точно така трябва да постъпва една истинска майка. Лъжеш, мажеш, от девет кладенеца вода носиш, само и само горкото ти дете да не падне в капана на вегетарианството. Щото то така се почва – най-напред спираш да ядеш месо, после те хваща дрогата, а накрая ставаш хомосексуалист.
„УжасТ, на мен одраният заек ми прилича на одрана котка. Веднъж майка ми готвеше заек. Накара ме да занеса котарака ни до нея, за да го гледа, че е жив... после не хапна от манджата. А мъжът ми веднъж донесе заек вкъщи, пробутах го на една приятелка... не можах да го сготвя... С други животни нямам тоз проблем... ама със заека...“.
Убивали ли сте живо същество през живота си?
„Не, не съм убивала и се моля да не ми се налага. Сигурно ще намразя себе си. И мъже, които убиват, не обичам. Имам си мнение - този, който може да убие животно, може да убие и човек. За него смъртта не означава нищо толкова безкрайно тежко и непоправимо, както е в моята душа и очи. Ям всичко наред - пържоли, заешко и пилешко, телешко и... то кво остана?“
Остана да се изясним – дали е по-добре да говорим глупости, или изобщо да не си отваряме устата.
barabanista
на 22.04.2009 в 12:13:31 #5Борка, точно това е била целта на някои кръгове - да няма консенсус и да се даде преднина на неестествените явления. Такива писатели са част от преднамереното малцинство, определено да промива мозъците на средния данъкоплатец чрез тиражирането наподобни мнения. Ако сега не ни нападнат, че сме расисти пък на. Хомосексуализма, клептоманията, недъгавоста и другите съпътсващи производства на Господ съществуват от раждането на човека. Само че стотици хиляди години елементарната логика и опит от интегрирането на подобни елементи в нормалното продуктивно общество са го накарали да ги отхвърля и подтиска тяхното влияние. По това време обаче не е имало глобализация и болни амбиции за световно владичество, а локални конфликти и огромни войни, но не Световни. Тогава е имало безусловен национализъм от родов вид до имперски мащаби. Тогава Света е бил черно бял - имало е критерии за лошо и хубаво, за полезно и вредно и всичко в името на оцеляването на рода и племето с един език, кръв и обичаи. Тогава се е преценявало, че подобни цветни елементи са само тежест и на тях не може да се разчита, защото са податливи на неестествени чувства. Това касае и вегетарианците. Човека е висша степен на развирие на животинския вид, поне иконата на моного наивници Дарвин, твърди така. Като такъв човека има право да яде по-низшите от него за да просъществува. Вегетарианец не би могъл през ония години да бъде наравно, рамо до рамо с ловците на бизони например, защото енергията му не стига. В голяма част от времето човека е и вегетариянец по принуда, за това са и постите-организма има нужда от почивка, но всяко крайно нещо води до изкривяване на очаквания естествен резултат. Изкарването в последно време от шкафа на елемнтите като хомосексуалисти и др. от този род се прави целенасочено от години чрез стройна програма, за да може цветовете на дъгата наречена общество да се увеличат и от там да се намали възможността от строен контрол и създаването на общи за народа ценности. Поддържайки, или даже само нереагирайки на това явление се помага на разделението на хората на нееднорони групи, което е и в услуга на решилия да владее. Разделяй и владей не съм го имослил аз преди малко. Истината има винаги две страни и много от аргументите на авторката звучат приемливо за ушите на подобните нея. За съжаление пак опираме до ценностите на системата и народното мислене. Погледнете до къде отиде БГ след 20 години търсене на новите ценности. Само заглавията на този сайт за един ден стигат човек да се хване за главата. И много се съмнявам, че гъвкавостта и отстъпчивостта на хората по отношение на неестествениоте явления ще им помогне да разберат към какво се стремят и кои са ценностите на живота в БГ заради които си струва да се бориш.
DrM
на 22.04.2009 в 12:10:32 #4Матю, добра работа - много ме развесели
DrM
на 22.04.2009 в 12:08:55 #3Нее тя не е жалка, тя просто е сбъркана. Дано някога и се наложи да оцелява сама в гората, нека се прехранва само с коренчета и диви ягодки
Матю
на 22.04.2009 в 11:56:56 #2"Обикновено крия, че не ям месо. Никoй не обича вегетарианците, ваш'та майка. То така се почва – eфектът на пеперудата – най-напред спираш да ядеш месо, после те хваща дрогата, а накрая ставаш хомосексуалист ... понеже така ни е по-лесно. Гордея се, че съм феминистка. Мъжете в живота ми? Герджиков и Ботев." Горният пасаж е сглобен само от заглавия и подзаглавия на Цвети. Колко е близък до истината ще научим при следващия й материал, вероятно на тема как в днешно време авторите никак, ама никак не могат да случат на достойни за тях читатели.
boris
на 22.04.2009 в 11:39:03 #1Аре авторката да ми каже как някои който не може да убие някакво си кирливо животно ще е способен да убива хора когато часът настъпи? Как на такъв изрод ще му имам вяра да застане рамо до рамо с мен, когато дойде времето да се колим с циганите и турците? Всички виждате как часът настъпва. Никой от нас не ще нещо такова да се случи, но историята не пита искаш ли не искаш ли.