Вегетарианците и феминистките по нещо си приличат – много е модерно да ги плюеш. Нямам никакъв проблем с хората, които ядат месо. Нямам никакъв проблем с хората, които ядат месо с убеждение и са върли противници на вегетарианството. Но имам проблем с хора, коитото си мислят, че обиждайки другите могат да изтъкнат себе си. 

„Вегетарианците по-нищо не се отличават от средностатистическия член на секта.“
Мен пък веднъж за малко не ме блъсна велосипедист и оттогава много ги мразя тия гадове, велосипедистите. Смятам да започна да пиша статии за това колко са зли. Както е известно, за всичко са виновни велосипедистите. И евреите.

„Те ще жертват седмица от здравословния си живот, за да ви сготвят корен от боабаб, но никога няма да ви предложат месо, дори животът ви да зависи от това.“
Драги ми Смехурко, ти сериозно ли искаш вегетарианец да ти сготви манджа с месо? Не си го пожелавай, да не ти се сбъдне. Осъзнаваш ли, че вегетарианецът не може да опитва яденето, докато готви? Веднъж изпържих едни кюфтета и така ги бях пресолила, че после и котката не искаше да ги яде.

„И за какво по дяволите тогава ще служи едно прасе, една кокошка, една крава или един петел? За красота ли?“
Много ясно за какво – животните служат, за да ги убиваме, горите служат, за да ги сечем, океанът служи, за да си хвърляме боклуците в него. А светът служи, за да има великата човешка раса къде да сере.

„... И всичко това от хора, които зверски измъчват невинни зеленчуци докато са още живи със сол и оцет…“
Любимият ми малоумен аргумент. Пробвай да си накълцаш зеленчуци за салата, после да заколиш едно прасе и намери седемте разлики. Едното няма мозък, съзнание, нито нервни рецептори и усеща болка колкото ноктите ти, когато ги режеш. Другото има мозък, съзнание и нервни рецептори, усеща болка и знае, че умира.

Друга порода са „чувствителните“ анти-вегетарианци. Те обичат пухкавите животинки и се просълзяват при вида на одран заек, но смятат вегетарианците за смешни и извратени.

Мамо, кой го уби това пиле?
„Големите много се вълнуваха от този проблем. Даже каката дълго време не искаше да яде месо. Най-сетне ми дойде вдъхновението и започнах да обяснявам, че има пиленца, прасенца, теленца и т.н. за ядене и други, които са за игра. И тогава децата като видеха някое малко, сладко агънце например, казваха: "Мамо, това агънце нали е за игра?". А когато го видеха в чинията си и то вече не беше беличко и пухкаво, а печено, казваха: "Ето, това е агънце за ядене, нали?“.
Точно така трябва да постъпва една истинска майка. Лъжеш, мажеш, от девет кладенеца вода носиш, само и само горкото ти дете да не падне в капана на вегетарианството. Щото то така се почва – най-напред спираш да ядеш месо, после те хваща дрогата, а накрая ставаш хомосексуалист.

„УжасТ, на мен одраният заек ми прилича на одрана котка. Веднъж майка ми готвеше заек. Накара ме да занеса котарака ни до нея, за да го гледа, че е жив... после не хапна от манджата. А мъжът ми веднъж донесе заек вкъщи, пробутах го на една приятелка... не можах да го сготвя... С други животни нямам тоз проблем... ама със заека...“.

Убивали ли сте живо същество през живота си?
„Не, не съм убивала и се моля да не ми се налага. Сигурно ще намразя себе си. И мъже, които убиват, не обичам. Имам си мнение - този, който може да убие животно, може да убие и човек. За него смъртта не означава нищо толкова безкрайно тежко и непоправимо, както е в моята душа и очи. Ям всичко наред - пържоли, заешко и пилешко, телешко и... то кво остана?“
Остана да се изясним – дали е по-добре да говорим глупости, или изобщо да не си отваряме устата.

 

http://whatsthatcrap.blogspot.com/