Жените от провинцията са особени. За някои пътят от Бургас до София се оказва най-дългият в живота им.
Най-продължителното ми пътуване до София беше десет часа. С приятелката ми се връщахме от възстановителен уикенд в Бургас. Всичко беше наред до момента, в който влакът не скръцна като за последно. Спряхме някъде между Твърдица и гара Антон. Не мога да кажа със сигурност, въпреки, че зяпах в прозореца цяла вечност. Не е за вярване, но месец по-късно все още можех да нарисувам пейзажа с фотографска точност. Докато редувах отражението си в стъклото с картината отвън, си дадох сметка, че за пръв път тръгнах за София не преди десет часа, а преди десет години.
И двете сме от Бургас, известен като последната гара по пътя за морето. Като деца очаквахме ходенето на планина с трепет, защото то винаги включваше и годишната разходка на семейството до София. Дългите приготовления превръщаха деня на заминаването в събитие. Предчувствахме нещо различно, някакъв порив за свобода, който се пропи в мечтите ни.
Морето привързва болезнено с любовта си, но рано или късно всяко морско момиче му изневерява.
В училище седях до прозореца, а под чина държах плажната си хавлия. Шумът от морските вълни ме теглеше към края на часовете като магнит. До мен седеше същата приятелка. Беше по времето, когато трябваше на всяка цена да се махнем от малкия град. Някои го намират за очарователно, но наистина не е приятно да срещаш всичките си познати, щом отидеш до супермаркета. Поради тази причина всяка от нас започна да прави планове за голямото пътуване до София, където да си заживее анонимно и щастливо. С приятелката ми си мислехме, че щастието е на шест часа път с влака. Това е първата илюзия, в която малкият град те кара да повярваш. Истината е, че то не винаги изглежда точно така, както си го представяш от училищния чин. Понякога пътят от Бургас до София може да отнеме години.
Когато търсиш щастието си далеч от дома, най-бързият начин да го намериш, е като се влюбиш.
На мен ми се случи в една столична кръчма. Бях на 19. Тъкмо слагах батерии в уокмена си и може би щеше да е по-добре, ако си бях гледала в ръцете, а не към вратата. Защото през нея влезе Той. В пълния си блясък. Както се казва, "дойде и преобърна целия ми свят...".
От първия миг знаех, че ще обичам този непознат както никого досега. Но той нямаше представа. Тогава разбрах нещо за себе си - никога не оставям важните работи в мъжки ръце. Едно от тях е слагането на батерии, а другото - първата крачка. Нито за миг не се поколебах. Прицелих се в избраника и изстрелях единствената си любовна стрела. В случаи като този нямаш време за второ "първо впечатление". Затова, ако не си добър стрелец, по-добре не се излагай.
Малко по-късно вече пишех телефона си на ръката му. Без право на обжалване. Седемнайсет месеца по-късно ни се роди син. Когато нещо такова се случи, щастието е по-близо от всякога. Но винаги има какво да се обърка. След седем години се разделихме с мир и по взаимно съгласие. Останахме си приятели завинаги. Сега все се намира някой, който да каже, че това не се брои за щастие.
Между първата и последната гара винаги има една, на която стоиш по-дълго.
Или поне докато влакът не те разтресе внезапно. Най-после картината зад прозореца се смени и потеглихме. Приятелката ми беше заспала до мен - седнала, с отворена уста. Точно както едно време в училище – започне ли часът по литература, не я търси. Може би затова аз станах журналист, а тя – графичен дизайнер. Но това няма нищо общо с нейния път към София.
Историята на дизайнерката, която познавам днес, започна на едно представление. Беше краят на учебната година - преди 14 години. Тя щеше да играе главната женска роля в мюзикъла на гимназията. Залата бързо се напълни. Толкова й завиждах. Щеше да пее и щеше да стане звезда. Още на следващия ден целият град щеше да говори за нея. Затова плаках, когато тя взе най-високия тон в пиесата. Плаках и когато разбрах, че майка й не е била там, за да я чуе. Беше катастрофирала на път за представлението.
Честно или не, нейният влак към София все още пътуваше. И така е вече 14 години. А на моето рамо спеше истинска звезда и сигурно сънуваше нещо важно, щом позволяваше на една сълза да размаже грима й.
След загуба като тази нямаш избор – за да оцелееш, трябва да се превърнеш в жената на живота си. Понякога това означава да се застраховаш с две висши образования, а после да се омъжиш по сметка, за да вземеш американско гражданство. Преди да стигне до голямата София, приятелката ми заживя в Ел Ей. Анонимно и донякъде щастливо. По законите на американската мечта.
Тя трябва да е била най-красивата сервитьорка на Сънсет булевард, след като в един прекрасен ден вместо бакшиш получи предложение за брак от филмов продуцент. Нататък историята сте я гледали - той я носи на ръце, а родителите му я обожават. Но в квартала на богатите трябвало да си стоиш у дома и да не се срещаш с приятели. Това "дребно" ограничение сложило край на семейната идилия. Ето как за да обърнеш гръб на нечии пари, е нужно само да станеш сервитьорка в страната на неограничените възможности.
Бракът й с филмовия продуцент оцеля точно толкова, колкото да разбере, че мястото й не е в този град. ...макар нощният Ел Ей ужасно да й напомняше на голяма сцена.
Когато вярваш, че едно пътуване с влак може да промени живота ти, целият свят свиква с тази мисъл.
Сега двете с приятелката ми пътувахме заедно. Събудих я, за да й проверят билета. "Ние сме за София" - сънено каза тя , без никой да я е питал. Облещи се в прозореца до нея, а след това, за да не би нещо важно да се случва от другата страна, погледна и натам. Изгледа два-три кадъра и отново заспа.
На другия ден от списанието, за което работех, ми възложиха да напиша материал за нея. Историята за живота й с американския режисьор беше предизвикала всеобщ интерес. Два дни по-късно издателите й предложиха работа като графичен дизайнер в същото списание.
Сега отново седим една до друга, само че на съседни страници. Шумът на морето е твърде далеч, за да държим плажните си хавлии под бюрата, но прозорците в редакцията са винаги отворени. За всеки случай. След работа всяка поема по своя път. Тя - към среща с някой интересен мъж, готов да отиде с нея и накрай света. Аз - към новия си дом.
А там едно момченце с трепет чака всяко пътуване до Бургас, защото за него щастието е да види морето и да поговори с него.
ico topa
на 17.12.2008 в 09:19:44 #38Авторката не е от Бургас със сигурност. Още не съм чул бургазлия да предпочете София.
shtarkel
на 17.12.2008 в 09:12:33 #37jack441,явно никой не схваща какво имам предвид затова за пореден път примирено обяснявам!София БЕШЕ хубав град!Имаше страхотни местенца като Лозенец,Иван Вазов и тн!Тихо,зелено и спокойно!Нямаше проблем да си паркираш колата и трафика беше съвсем нормален!Навремето като бях студент си паркирах на Ректората като пич!Като имах работа в Младост да речем не пътувах по 2 часа!Последните 5-6 години обаче е нетърпимо!Прекрасни квартали са осеяни със строежи,дупки и прахоляк!Задръстванията са пълен хел!И всичко това е заради една неконтролируема инвазия!Ясни са ми причините,но не мога да понасям когато някой провинциалист седне да ми обяснява колко гаден бил родния ми град и как никой нямало да приеме боклука на софиянци!И каква цигания и простотия било в София!Така че айде без квалификации!То ми е ясно че засягам нечия селска чест,но не ми дреме определено!Най-тъпото нещо на света е да си лицемер!
boris
на 16.12.2008 в 16:57:23 #36а каква е идеята на текста?
Kalata_Penev
на 16.12.2008 в 16:56:13 #35Явно си много прав..
Бойчо
на 16.12.2008 в 16:10:12 #34Явно повечето от писалите по-долу изобщо не са вдянали каква е идеята на текста.
Kalata_Penev
на 16.12.2008 в 15:14:08 #33АЕГ "Гео Милев"
skalinova
на 16.12.2008 в 14:56:34 #32абе, момчета, все пак повече от половината човечество се състои от жени. няма ли най-накрая да се примирите? това е положението!
User001
на 16.12.2008 в 14:50:25 #31Коя е тая бургаска езикова гимназия.
Kalata_Penev
на 16.12.2008 в 14:26:36 #30Коментар на глупостите, които пише User001: поне от 16.05.1993 има в България, и то в Бургас училищни пиеси или мюзикъли. Тоест поне откакто бургаската езикова гимназия поставя Jesus Christ Superstar, за което между другото има и статия в стандарт, ако не се лъжа... Както и поставянето на спектакъла "Коса" през 94.. Колкото до останалите глупости, няма какво да се добави. Простотията по хората ходи..
jack441
на 16.12.2008 в 13:01:25 #29само че интереса към тези градове е от сравнително скоро (дори и Варна). Ще могат за в бъдеще но трябва време. Засега ще си стоим в София А Щъркела да ходи на село
Русофоб
на 16.12.2008 в 12:54:32 #28два примера ти давам за градове FDI - Стара Загора и Севлиево ( да не споменавам и Варна ). Та мисълта ми е - как едни могат а други не?
jack441
на 16.12.2008 в 12:44:11 #27Ако случайно знаеш какво е FDI (foreign direct investments), няма да има смисъл да ти обяснявам. Просто е факт че тук се наливат най-много пари, и има най-много клонове на чуждестранни фирми. Нищо общо с манталитети.
Русофоб
на 16.12.2008 в 12:39:56 #26а по въпроса за заплащането - защо фирмите в Прованса ( които се държат от хора от същия този прованс ) не дават адекватно заплащане на свойте съграждани, та те трябва да идват в София? Май че е от манталитета.....
Русофоб
на 16.12.2008 в 12:37:58 #25Кореняк Софиянец съм ..... по принцип съм предимно негативно настроен към хората от Прованса .... но на авторката на този текст мога само да се поклоня и да и пожелая още такива увлекателни и хубави творби! А и дано повече такива хора от провинцията да има в София а не от онези другите ... всички знаят точно какви.
jack441
на 16.12.2008 в 12:34:56 #24Щъркел, от изявите ти по форума ми става ясно колко си малоумен само. Заради такива като теб хората гледат лошо на София. Ти не разбра ли че хората идват в София защото единствено тук заплащането за квалифициран труд се доближава до заслуженото, не защото е страхотен град. И следователно данъците от това заплащане хранят града и такива форум тролове като тебе.
User001
на 16.12.2008 в 11:16:12 #23zig, respect
zig
на 16.12.2008 в 10:54:08 #22shtarkelе, виж сега. Отчети факта, че ако няма провинциалисти тук, няма да има толкова служители за големите компании, които инвестират и правят доста сериозни офиси в София. Ако ги няма тези големи компании (ясно е, че няма да са тук, ако няма достатъчно специалисти), всички софиянци, които работят в тях, ще трябва да се спасяват самостоятелно. Следователно - провинциалистите осигуряват работни места за софиянци Има глад за специалисти тук въпреки хората от провинцията. И още нещо - малко са онези, които идват тук, защото си умират да живеят в кочина (изключвам девойките, търсещи богати софийски батковци, както и селтаците с ланците, търсещи терен за изява на простотията си). Щом положението е такова, че не се дава възможност за развитие в рамките на страната, но извън София, то ще се тъпчем тук. Подчертавам - с огромно нежелание.
shtarkel
на 16.12.2008 в 10:05:29 #21User001,София беше прекрасен град!Преди!Най-разкошните квартали бяха Иван Вазов,Стрелбище,Хиподрума,Лозенец,Изток...!Тихо,спокойно и зелено!Всичко срутиха,изкопаха и изринаха за да строят!За кой!?Ей за такива като тази от Бургас!Хубаво е да се отчитат тези неща!
boris
на 16.12.2008 в 09:30:30 #20Интелектуалец N1И стига с тия анализи какво искал да каже автора, авторът каквото е искал, вече го е казал ------------------------------------ Това беше добро.
User001
на 16.12.2008 в 09:20:06 #19София ли е храната която храни цяла българия бе. Ако София изгори на никои няма да му липсва и тогава може би това извращение цяла българия да захранва едно смотано миризливо и мръсно село пълно със отвратителни хора може би ще престане. Запомнете най после че София не е България и обратното. Авторката трябвало да намери къде да си изпълнела съдбата. Тя като е достатъчно утрепана да си мисли че от мястото зависи да ходи наистина малко на психиатър, да не ни занимава с нейните глупости.