Преди да покори всичките 14 осемхилядника на планетата за рекордно кратко време и да се превърне в една от най-големите легенди на съвременния алпинизъм, Нирмал Пурджа служи в редиците на гурките - елитните непалски войници, които вече близо два века са неразделна част от британската армия.
Тяхното мото гласи: "По-добре да умреш, отколкото да бъдеш страхливец." И то далеч не е просто красив израз.
Гурките са известни със своята смелост, дисциплина и безусловна вярност. Дори днес много от тях носят в сражение традиционното си оръжие - извития нож кукри, дълъг около 45 сантиметра. Според стара легенда, ако кукрито бъде извадено от ножницата по време на битка, то задължително трябва да "вкуси кръв". Ако не на противника, войнът трябвало сам да се пореже, преди да го прибере. Днес, разбира се, ножът се използва предимно като универсален инструмент и при приготвянето на храна.
Източник: GettyImages
Историята на гурките в британската армия започва през 1815 г. След тежки загуби във войната срещу Непал Британската източноиндийска компания подписва мирен договор, който ѝ позволява да набира войници именно сред доскорошните си противници.
Британците бързо разбират, че непалските бойци притежават качества, които ги превръщат в изключително ценни войници - физическа издръжливост, смелост и желязна дисциплина. След разделянето на Индия през 1947 г. четири полка на гурките преминават към британската армия и поставят началото на днешната Бригада на гурките.
Оттогава гурките участват в почти всички големи военни кампании на Великобритания. Над 200 000 служат през двете световни войни, а общо 43 000 губят живота си. През последните десетилетия те са изпращани в Хонконг, Малайзия, Борнео, Кипър, Фолклендските острови, Косово, Ирак и Афганистан.
Освен като пехотинци, гурките служат като инженери, специалисти по комуникации и логистика. За проявения героизъм получават общо 13 от най-високите британски военни отличия - Кръста "Виктория".
Източник: GettyImages
Името "гурка" произлиза от непалския град Горкха. Повечето кандидати идват от бедни планински райони и принадлежат към етническите групи гурунг, магар, рай и лимбу.
Да станеш гурка обаче е изключително трудно. Всяка година около 28 000 млади непалци кандидатстват за малко над 200 места, което прави подбора един от най-конкурентните в света.
Едно от най-тежките изпитания е 40-минутно изкачване по стръмен склон с кош на гърба, натоварен с около 32 килограма камъни.
Днес в британската армия служат приблизително 3500 гурки, значително по-малко в сравнение със 112 000 по време на Втората световна война.
Историкът Тони Гулд смята, че успехът на гурките не се дължи само на физическите им качества. Според BBC, по думите му те са изключително смели, устойчиви и дисциплинирани, но притежават и нещо друго - силно чувство за семейство и общност.
В много батальони служат роднини, което означава, че на бойното поле те често се сражават не толкова за командирите си или за политическата кауза, а за хората до себе си.
Източник: GettyImages
Дълги години гурките, приключили службата си, са били изпращани обратно в Непал. Едва през 2009 г., след мащабна обществена кампания, водена от актрисата Джоана Лъмли, ветераните получават правото да живеят във Великобритания.
Те обаче продължават битката за равни пенсионни права. Макар действащите военнослужещи вече да получават същите пенсии като останалите британски войници, десетки хиляди ветерани, пенсионирани преди 1997 г., все още настояват за справедливо обезщетение.
Историята на гурките е история за смелост, саможертва и вярност - качества, които днес светът свързва не само с британската армия, но и с имена като Нирмал Пурджа. Преди да стане един от най-великите алпинисти на нашето време, той вече беше част от едно братство, чиято репутация се гради повече от 200 години.
