Преди да се потопим в прашните обувки, бирите в пластмасови чаши и онзи сладък момент, когато любимата група излиза на сцената, имаме още една важна задача - да обновим плейлиста. Защото Пловдив отново се готви за няколко музикални маратона - PHILLGOOD Festival тази седмица и Hills of Rock следващата обещават дни, в които ще се живее между сцените, а не между четири стени. И докато броин часовете до първия концерт, ето пет чисто нови песни, които си заслужава да завъртим още сега.
След серия от хитове, в които демонстрира впечатляващия си соул глас, Теди Суимс този път сваля всички защитни стени. "Break Up in Reverse" е болезнено откровена балада за онова невъзможно желание да върнеш времето назад и да поправиш една любов, която вече си изгубил. Песента разчита повече на емоцията, отколкото на ефектните вокални демонстрации.
Теди отново доказва, че най-силното му оръжие не е диапазонът, а способността да превръща личната болка в универсална история.
Михаела Филева влиза в лятото с настроение и много светлина. "Слънцето пак изгря" носи позитивна енергия, заразителен припев и онзи тип лекота, която те кара да отвориш прозореца и да увеличиш звука. Това е песен за новото начало, надеждата и увереността, че след всяка буря идва по-добър ден.
Михаела продължава да развива своя поп почерк - модерен, радиофоничен и достатъчно искрен, за да не звучи като поредния сезонен хит.
Мерилин Менсън не прави компромиси и с новия си сингъл. "Front Towards Enemy" звучи сурово, тежко и заплашително - индустриални китари, мрачна атмосфера и познатият провокативен вокал са в основата на композицията. Това е песен, която не търси масово одобрение, а въздейства със своята агресивна енергия.
Менсън, който очакваме на Hills of Rock у нас другата седмица, не преоткрива себе си, но показва, че все още умее да създава музика с характер и ясно разпознаваем почерк.
Монголските рок сензации The Hu отново смесват традиционното гърлено пеене с тежки китари и кинематографично звучене. "Echoes of My Father" е едновременно почит към предците и епично музикално пътешествие, което звучи като саундтрак към исторически филм.
Малко групи успяват толкова естествено да съчетаят фолклор и метъл. The Hu продължават да доказват, че идентичността може да бъде най-голямото предимство на една рок група.
Queens of the Stone Age се завръщат с "Easy Street" - парче, което носи характерния им хипнотичен груув, минимализъм и китарен риф, който постепенно се забива в съзнанието. Джош Хом не бърза да впечатлява с ефекти - песента печели с атмосфера и онова специфично напрежение, което групата владее до съвършенство.
Това не е най-шумната песен на Queens of the Stone Age, но е поредното доказателство, че групата остава сред малкото рок банди, които могат да звучат едновременно елегантно, тежко и абсолютно разпознаваемо.
