Предвид древните катакомби, пък дори и съвременното метро - хората винаги са прекарвали някакъв период от време под земята. Но дали някога са живели под повърхността цели човешки общества?
Това се е случвало - по време на извънредни ситуации като войни, когато хората не са имали друга възможност. През последните десетилетия обаче схващанията за това започнаха да се променят.
"Ние не принадлежим към подземия свят. Биологично, физиологично, телата ни просто не са проектирани за живот под земята", смята Уил Хънт, автор на книгата Underground: A Human History of the Worlds Beneath Our Feet, издадена през 2019 г. "И все пак има моменти, в които сме се оттегляли там."
"Исторически погледанто хората са живели под повърхността по различни причини. Ако не е имало материали, с които да построят къщи, те са копаели подземни жилища", казва още Хънт пред Live Science. "На места с екстремен климат хората са слизали под земята през лятото, за да се охлаждат, и през зимата, за да се стоплят. Подземните жилища са били и безопасно място за скриване от врагове."
И дава за пример подземните градове в Кападокия, днешна Турция, които се приемат като "архитектурно чудо". Цел им е била обществата да се предпазват от врагове и нашественици. Един от най-големите от тях е Деринкую, с дълбочина около 60 м, който датира от VIII-VII в. пр.Хр. и се смята, че в него са могли да се приютяват около 20 000 души.
Не всички подземни жилища обаче са били сложно устроени като тези в Кападокия. Някои хора са обитавали естествени или изкуствени пещери. Изградени пещери могат да бъдат открити навсякъде, където има подходящи геоложки условия, като например каменни хълмове, направени от туф - мека вулканична скала, в която лесно се копае. И дори в съвременна Австралия, в град Кубер Педи, около половината от населението живее в "землянки" или дупки, издълбани в стените на хълмове.
И тъй като все повече хора в днешно време избират да живеят в градовете, все повече се обмислят възможностите за жилища под земята. "Технологията, необходима за това, дори вече е налице", казва Юн Хи Лий, доцент по психология в университета в Нотингам, която изучава възможностите за пребиваването под земята.
"Все още няма доказателства, че престоят под земята предизвиква негативни психологически ефекти, стига осветлението, размерът на стаята, височината на тавана и други физически характеристики на обстановката да съответстват на тези на земята", уточнява Лий.
Психологът смята, че в бъдеще хората ще започнат да приемат подземния живот като нещо нормално. Вдъхновени от местата, които проправят пътя, като RÉSO, подземен град в Монреал, Канада, който е дълъг повече от 20 мили и включва търговски центрове, офиси, хотели и училища.
"Реално погледнато, скоро ще влезем под земята. В рамките на поне 30 години ще има повече подземни работни среди и места за забавление", каза още Лий. "Това е бъдещето. Не е просто идея."
