В последните седмици целият свят се вълнуваше от космическата тематика покрай успеха на мисията Artemis II и достигането на четирима астронавти най-далеч в Космоса през цялата ни история. Тази "разходка" ни даде нов поглед към неизследваната досега част на Луната, но и към нашата планета от перспективата на десетки хиляди километри разстояние.
NASA сподели няколко кадъра на Земята, направени от екипажа на мисията, и това доведе до неизбежните сравнения с едни други снимки от повече от половин век, по времето на последната мисия Аполо. Доведе и до въпроса как се е променила тя за тези десетилетия. Въпрос с отговор, който знаем, че може и никак да не ни хареса.
През 1968 г. екипажът на Аполо 8 прави емблематичната снимка на изгрева на Земята, която колегите им от Artemis II успешно пресъздадоха. "Земята беше единственото нещо в цялата Вселена, което имаше някакъв цвят, беше забележителна гледка - ние сме много, много щастливи да живеем на тази планета", казва тогава с вълнение командирът на мисията Франк Борман.
These images are literally night and day!
— NASA Earth (@NASAEarth) April 15, 2026
The Artemis II crew took the left photo on their way to the Moon. It shows Earth at night, lit only by moonlight, using long exposure camera settings. The photo from Apollo 17 shows Earth’s surface during the day, lit by sunlight. pic.twitter.com/kHXj4SyvEn
Кадърът, който е един от най-впечатляващите, правени някога, става мотивация и за създаване на екологично движение, което стои зад инициативата Деня на Земята, който започва да се чества през 1970 г.
Днес, 58 години по-късно, които за науката и геологията не са много време, имаме нагледното доказателство за това колко мощна сила са климатичните промени и как за малко повече от половин век нашата планета се е видоизменила. Както се досещаме, не към по-добро.
Анализът е на експерти, цитирани от ВВС, които сравняват снимките преди и сега. Изводите не са и толкова изненадващи, защото в днешно време десетки спътници правят хиляди кадри на планетата ежедневно. Устройствата измерват и наблюдават непрекъснато както сушата, така и океаните, и ледниковата покривка, използвайки електромагнитния спектър.
The new Earthrise image from Artemis II is reminiscent of the iconic Earthrise image captured by Apollo 8 astronaut Bill Anders in 1968 during the first ever crewed spacecraft to orbit the Moon. pic.twitter.com/lrFzbZbGPF
— NASA Earth (@NASAEarth) April 8, 2026
Но всички тези събрани данни са една по-различна перспектива от тази, която ни дава екипажът на капсулата "Орион". И като оставим на страна по-емоционалната част и личния поглед, изводите са, че нивата на въглероден диоксид в атмосферата са се повишили с около една трета, а глобалните температури са се затоплили бързо, с поне 1°C, обясняват от Националния център за наблюдение на Земята в Университета в Рединг.
Човешките дейности доказано променят текстурата на планетата и това е видимо и от Космоса. Говорим както за разширяването на заселените райони, така и за изсичането на горите, заменянето им с земеделски земи и още други процеси, които водят до последствия като изсушаването на Аралско море. То, оказва се, се е свило до едва 10% от размерите си от преди половин век.
This just in—more images of Earth from Artemis II!
— NASA Earth (@NASAEarth) April 3, 2026
This view from @astro_reid shows the divide between night and day, also known as the terminator, as seen from the Orion capsule. pic.twitter.com/vo8Uf9EkLC
Други притеснителни процеси са свързани с Антарктическия полуостров, една от най-бързо затоплящите се части на Земята. Оказва се, че там цели 28 000 км леден шелф са изчезнали за годините между първата и последната снимка на Земята от Космоса. И това са не просто значителни промени, а напълно безпрецедентни за последните 10 хиляди години. Не са и изолирани, защото се срещат и на много други места с ледена покривка, но с по-малък мащаб.
"Вече наблюдаваме и в двете полукълба драматично намаляване на сезонната морска ледена покривка, а в Северна Америка, Евразия и Азия наблюдаваме много по-късна сезонна снежна покривка и също така виждаме как тя се топи по-рано", обясняват учените. И заключват, че цели 90-95% от тези негативни промени са в резултат на човешка дейност.
Е, тук идва ред и за напомнянето, че още през 1968 г. са отчетени промени по структурата на планетата ни, за които вината е отново наша. Така че тя се носи от няколко поколения, но това далеч не бива да ни успокоява. И колкото и Земята да изглежда все така впечатляващо на фона на останалата част от Вселената, "опустошителните" процеси продължават да са факт, а ефектите от тях - все по-забележими и притеснителни.