В последните седмици целият свят се вълнуваше от космическата тематика покрай успеха на мисията Artemis II и достигането на четирима астронавти най-далеч в Космоса през цялата ни история. Тази "разходка" ни даде нов поглед към неизследваната досега част на Луната, но и към нашата планета от перспективата на десетки хиляди километри разстояние.

Исторически кадри - Artemis II ни показа и Земята, и Луната от нова перспектива

Исторически кадри - Artemis II ни показа и Земята, и Луната от нова перспектива

Голям успех на космическата мисия

NASA сподели няколко кадъра на Земята, направени от екипажа на мисията, и това доведе до неизбежните сравнения с едни други снимки от повече от половин век, по времето на последната мисия Аполо. Доведе и до въпроса как се е променила тя за тези десетилетия. Въпрос с отговор, който знаем, че може и никак да не ни хареса.

През 1968 г. екипажът на Аполо 8 прави емблематичната снимка на изгрева на Земята, която колегите им от Artemis II успешно пресъздадоха. "Земята беше единственото нещо в цялата Вселена, което имаше някакъв цвят, беше забележителна гледка - ние сме много, много щастливи да живеем на тази планета", казва тогава с вълнение командирът на мисията Франк Борман.

Кадърът, който е един от най-впечатляващите, правени някога, става мотивация и за създаване на екологично движение, което стои зад инициативата Деня на Земята, който започва да се чества през 1970 г.

Днес, 58 години по-късно, които за науката и геологията не са много време, имаме нагледното доказателство за това колко мощна сила са климатичните промени и как за малко повече от половин век нашата планета се е видоизменила. Както се досещаме, не към по-добро.

Анализът е на експерти, цитирани от ВВС, които сравняват снимките преди и сега. Изводите не са и толкова изненадващи, защото в днешно време десетки спътници правят хиляди кадри на планетата ежедневно. Устройствата измерват и наблюдават непрекъснато както сушата, така и океаните, и ледниковата покривка, използвайки електромагнитния спектър.

Но всички тези събрани данни са една по-различна перспектива от тази, която ни дава екипажът на капсулата "Орион". И като оставим на страна по-емоционалната част и личния поглед, изводите са, че нивата на въглероден диоксид в атмосферата са се повишили с около една трета, а глобалните температури са се затоплили бързо, с поне 1°C, обясняват от Националния център за наблюдение на Земята в Университета в Рединг.

Човешките дейности доказано променят текстурата на планетата и това е видимо и от Космоса. Говорим както за разширяването на заселените райони, така и за изсичането на горите, заменянето им с земеделски земи и още други процеси, които водят до последствия като изсушаването на Аралско море. То, оказва се, се е свило до едва 10% от размерите си от преди половин век.

Други притеснителни процеси са свързани с Антарктическия полуостров, една от най-бързо затоплящите се части на Земята. Оказва се, че там цели 28 000 км леден шелф са изчезнали за годините между първата и последната снимка на Земята от Космоса. И това са не просто значителни промени, а напълно безпрецедентни за последните 10 хиляди години. Не са и изолирани, защото се срещат и на много други места с ледена покривка, но с по-малък мащаб.

"Вече наблюдаваме и в двете полукълба драматично намаляване на сезонната морска ледена покривка, а в Северна Америка, Евразия и Азия наблюдаваме много по-късна сезонна снежна покривка и също така виждаме как тя се топи по-рано", обясняват учените. И заключват, че цели 90-95% от тези негативни промени са в резултат на човешка дейност.

С какъв смартфон астронавтите от Artemis II снимаха Земята

С какъв смартфон астронавтите от Artemis II снимаха Земята

Кадри, които остават в историята

Е, тук идва ред и за напомнянето, че още през 1968 г. са отчетени промени по структурата на планетата ни, за които вината е отново наша. Така че тя се носи от няколко поколения, но това далеч не бива да ни успокоява. И колкото и Земята да изглежда все така впечатляващо на фона на останалата част от Вселената, "опустошителните" процеси продължават да са факт, а ефектите от тях - все по-забележими и притеснителни.