Вероятно и вие сте си задавали този въпрос - най-често посред нощ или докато се опитваме да приспим малко дете: колко дълго може да издържи човек без сън?
Макар да звучи като предизвикателство с еднозначен отговор, Книгата на рекордите на Гинес отдавна е спряла да признава подобни постижения. Причината е ясна - лишаването от сън крие сериозни рискове за здравето и не бива да бъде насърчавано. Изследвания върху хора показват, че продължителната липса на сън води до параноя, подозрителност, халюцинации и редица когнитивни нарушения. Хроничното недоспиване увеличава риска от инсулт, диабет и злополуки - да не говорим за опасностите в състояние на силна умора.
И все пак, историята познава случаи на хора, които въпреки медицинските предупреждения и родителските страхове, са се опитвали да останат будни възможно най-дълго.
Експериментът на двама тийнейджъри
През 1963 г., преди Гинес да спре да отчита подобни рекорди, двама американски тийнейджъри - Ранди Гарднър и Брус Макалистър, решават да проведат научен експеримент за училищен проект. Първоначалната им идея била да изследват връзката между лишаването от сън и "паранормалните способности", но бързо я изоставят и насочват вниманието си към влиянието на недоспиването върху умствената и физическата дейност.
Източник: iStock
Оставало само да хвърлят ези-тура, за да решат кой ще води записки и кой ще бъде подложен на лишаване от сън. Ранди губи жребия.
Това, което започва като ученическа инициатива, скоро привлича вниманието на местните медии, а оттам и на д-р Уилям К. Демент - изследовател на съня от Станфорд.
"По онова време вероятно бях единственият човек на планетата, който реално се занимаваше с изследвания на съня", разказва Демент пред BBC. "Родителите на Ранди се страхуваха, че това може да му навреди сериозно. Все още не беше ясно дали човек може да умре, ако остане буден твърде дълго."
11 дни без сън
По настояване на родителите експериментът е поставен под медицински контрол, включително от специалисти от Военноморската медицинска служба на САЩ. За да не заспи, Ранди е държан в постоянно движение - играе иги и баскетбол, говори през вратата на тоалетната, не му е позволено дори да легне.
Източник: iStock
Първият ден минава сравнително леко. На втория започва да изпитва затруднения да разпознава предмети чрез допир. На третия става раздразнителен и започва да се затруднява с елементарни езикови задачи. На четвъртия ден се появяват първите сериозни проблеми - пропуски в паметта, халюцинации и налудничави мисли. В един момент Ранди вижда горска пътека там, където би трябвало да е домът му.
"От този момент нататък всичко тръгна надолу", пише той. "Нямаше повече върхове - само спадове. Все едно някой търкаше мозъка ми с шкурка."
Как мозъкът се "самосъхранява"
Въпреки параноята и когнитивния срив, Ранди успява да остане буден цели 11 дни и 24 минути - рекорд за времето си. След края на експеримента той е наблюдаван няколко нощи, в които организмът му компенсира с дълбок REM сън, постепенно връщайки се към нормален ритъм.
Изводът на учените е изненадващ: по време на лишаването от сън части от мозъка буквално "подремват", докато човек е буден. По-късни експерименти с животни потвърждават този феномен - отделни неврони временно се "изключват", за да се възстановят.
Източник: iStock
"Идеята, че мозъкът може да се адаптира и да си взема мини-почивки, докато човек е буден, имаше пълен смисъл", казва Макалистър. "И това обяснява защо не се случиха по-лоши неща."
Рекорди, които вече не се признават
След Гарднър други хора твърдят, че са надминали постижението му. Последният официално признат рекорд на Гинес е на британката Морийн Уестън, която през 1977 г. остава будна 449 часа (18 дни и 17 часа) по време на състезание с люлеещ се стол.
Днес подобни експерименти вече не се поощряват. Историята на най-дългото будуване остава по-скоро предупреждение, отколкото вдъхновение - за границите на човешкия организъм и за цената, която плащаме, когато лишим мозъка си от най-естественото му възстановяване - съня.
