Началото на всяка нова година е времето, в което най-много слушаме за диети, хранителни и тренировъчни режими, както и други начини да станем най-добрата версия на себе си. Време, натоварено както с големи очаквания, така и с големи цели. А те, както знаем, често вървят ръка за ръка и с големите разочарования.
Затова най-важното, което никога не бива да забравяме по пътя към промяната, е да бъдем реалисти. Защото невинаги това, което ни се иска, се случва с темпото, което желаем. И на фона на епидемията от наднормено тегло в световен мащаб е добре да знаем някои важни подробности - като например че не всичко винаги се свежда до силна воля и гладуване.
Според различни и многобройни изследвания, затлъстяването е напълно предотвратимо с правилните промени в начина на живот. Но практиката показва друго и диетологът с над 20-годишен опит Бини Суреш го потвърждава пред BBC. И твърди, че трябва да гледаме на наднорменото тегло много по-комплексно, не само като на резултат от липсата на достатъчно движение и консумацията на повече храна.
Източник: iStock
Силата на гените
Животът на всеки човек до известна степен се определя от гените, които носи. И това важи в пълна сила и за теглото ни, категорични са учени от Cambridge University. Защото именно гените могат да оказват влияние на начините, по които мозъкът ни контролира глада и чувството за ситост, както и връзката със стомаха. И някои от тях, които се откриват при хората с наднормено тегло, могат да са виновници за честия глад, както и за трудното засищане.
Най-известният ген, който се свързва именно с тези затруднения при отслабването, е MC4R. Именно мутацията в него стимулира преяждането. А носители именно на него са около 1/5 от населението на света.
Освен върху глада и чувството за ситост, гените могат да оказват пряк ефект и върху метаболизма на тялото и това колко бързо изгаряме консумираната енергия. И заради това някои могат да качат повече килограми, консумирайки същото количество храна, или да изгорят по-малко, тренирайки еднакво.
Източник: iStock
Според учени, има десетки, стотици, а вероятно и хиляди гени и техни мутации, които могат да повлияят на теглото ни по различни начини, затова е важно винаги да се взимат предвид като фактор, който може да има и ключове значение, редом с останалите.
Йо-йо ефектът
Друго интересно научно откритие, което не е за подценяване е, че мозъкът на всеки човек определя по свой специален начин конкретно тегло, което смята за правилното за нас. То се определя както от генетиката, така и от други важни фактори - околна среда, сън и стрес например. И учените обясняват, че тялото ни има един вид термостат за килограмите.
Ако паднем под считаното за идеално за нас от мозъка ни тегло, чувството за глад се засилва, а метаболизмът се забавя с цел да го достигнем отново. И на тези физиологични процеси е много трудно да противодействаме, колкото и силна воля да имаме. Защото често говорим не просто за глад, а за истински изблици на лакомия, обяснява BBC.
Източник: iStock
Именно с това може да се обясни и така честият йо-йо ефект при диетите. Колкото и усилия да полагаме и колкото и малко калории да консумираме, докато я спазваме, когато спрем, организмът ни има своите ефективни механизми, с които да ни накара да възвърнем теглото, което сме загубили, ако според него тази промяна не е правилна.
Лептин и инсулин
Първото е хормон, който е пряко свързан с чувството за глад. Той се произвежда от мастните клетки в тялото и ролята му е да сигнализира на хипоталамуса колко енергия е съхранило тялото ни. И ако хипоталамусът прецени, че енергията и мазнините са прекалено много, намалява апетита и забързва метаболизма.
Но тази добре работеща машина може да се повлияе от инсулина. И той, и лептинът, споделят еднакви пътища, по които стигат до хипоталамуса. И ако инсулинът е прекалено висок, лептинът не може да си свърши работата. Така губим представа колко сме изяли. Добрата новина е, че това е процес, на който можем да повлияем, за разлика от гените си.
