Консумацията на алкохол винаги попада в списъка на най-вредните навици, които може да имаме. Разбира се, винаги става дума и за количество, и за вида на алкохола, но общоприетото мнение е, че вредите са повече от ползите. А едно ново изследване ни дава още светлина за ефекта му върху мозъка.
Учени от University of Minnesota и University of Florida работят в продължение на десетилетия върху това да картографират как алкохолът влияе на организма като цяло и на различни органи като мозъка отделно. А главният извод е, че дори чаша вино или бира не просто ни отпуска, а променя из основи начина на комуникация в мозъка.
Когато имаме прекаляване с количествата пък невронната активност се измества от гъвкава, глобално интегрирана мрежа към по-сегментирана, локална структура. И тези промени в мозъчната архитектура са в съответствие с начина, по който се чувстваме, когато пием.
Източник: iStock
Това изследване дава максимално подробно описание на ефекта от алкохола, защото не се наблюдава дейността на различните мозъчни региони изолирано, а като едно цяло, защото той функционира като взаимосвързана мрежа. Информацията трябва постоянно да пътува между различни области, за да обработва гледки, звуци и мисли.
Докато повечето изследвания досега акцентират върху дългосрочния ефект от консумацията на алкохол върху мозъка, тук учените се опитват да разберат какви са непосредствените последствия дори от един-единствен прием на алкохол, особено в т.нар. състояние на покой - когато сме будни, но не изпълняваме конкретна задача.
В експеримента участват 107 здрави възрастни между 21 и 45 години, които няма сведения да злоупотребяват с алкохол. В контролирана среда те изпиват алкохолна напитка, която да повиши концентрацията в кръвта им до допустимите от закона стойности. При второ посещение пък им е дадена плацебо напитка, без да знаят, като и в двата случая след това им е направен ядрено-магнитен резонанс. Акцентът е върху нивата на кислород в мозъка, който е основен показател за невронната активност.
Източник: iStock
Анализът показва, че се отчитат значителни промени след консумацията на алкохол. В този случай мозъкът им преминава в по-мрежовидно състояние, а глобалната ефективност намалява в някои области. Това е особено отчетливо в тилния лоб, който отговаря за обработката на зрението. Именно на това може да се дължи замъгленото зрение и трудното проследяване на обекти, когато сме прекалили с чашките, обяснява Psypost.
Интересното е, че при някои области пък има увеличение на локалната ефективност. Например регионите във фронталния и темпоралния кортекс започват да комуникират по-интензивно с непосредствените си съседи. Мозъкът сякаш се разпада на по-малки, самостоятелни общности. Тази структура изисква по-малко енергия за поддържане, но възпрепятства бързото интегриране на сложна информация - ефект, който вероятно сме усещали, но без подобно обяснение.
Като заключение може да кажем, че това изследване предоставя различен поглед върху ефекта на алкохола и опровергава до голяма степен твърдението, че той просто потиска мозъчната активност. Вместо това, то твърди, че той принуждава мозъка да премине в сегрегирано състояние, с което информацията се задържа в "задънени улици", вместо да пътува по "магистралите" на ума.
