След редица проучвания, учени стигат до заключението, че вероятността водните бозайници като косатките, делфините и китовете да еволюират по начин, чрез който отново да заживеят на сушата, е почти нулева. Причината е, че адаптациите, които позволяват на тези животни да живеят във водата, са преминали еволюционен праг, който бележи точката, от която няма връщане към сухоземния живот.
Преди 350-400 милиона години първите риби са излезли от водата и са стъпили на сушата. Тези гръбначни животни са имали наченки на крайници, които са им позволявали да се придвижват, а следващите поколения са еволюирали, за да се превърнат във видовете тетраподи, които виждаме днес.
Тетраподите са гръбначни животни с четири крайника. Основните групи включват земноводни, влечуги и бозайници. И докато повечето бозайници са останали на сушата, все пак някои от тях са се върнали във водата (преди около 250 милиона години) , развивайки адаптации, които им позволяват да се възползват от тези местообитания.
Преминаването към сушата се е случило само веднъж, но преминаването обратно към водата се е случвало многократно. Това кара изследователите да се питат дали водните бозайници биха могли да се адаптират отново към живота на сушата и ако не, защо?
За да отговорят на тези въпроси, те проучват над 5 600 вида бозайници. И установяват, че преминаването от сушата към водата вероятно е "необратим процес".
Идеята, че еволюцията е необратима, е изказана за пръв път от белгийския палеонтолог Луи Доло през XIX век. Принципът, известен като закон на Доло, гласи, че след като даден признак се изгуби с течение на времето, е малко вероятно той да се прояви отново в следващите поколения.
За да проверят тази идея, изследователите разделят хиляди видове бозайниците на четири категории: напълно сухоземни видове, такива с известни водни адаптации, но които все още се движат по сушата, видове с ограничено придвижване по сушата и напълно водни групи - като китовете.
"Един от основните моменти в нашата работа беше да включим целия градиент на адаптация от напълно сухоземни до напълно водни форми и да проверим дали тези адаптации са обратими", казва пред Live Science водещият автор на изследването Бруна Фарина от Университета във Фрибург, Швейцария.
Екипът установява, че има праг между полуводните и напълно водните видове, но след преминаването му водните адаптации са необратими. Преходът към водна среда е свързан с множество промени, включително увеличена телесна маса, която им помага да запазят топлината си в по-студена среда и изцяло месоядна храна, която поддържа засиления им метаболизъм.
Следователно шансовете на изцяло водни животни като китовете и делфините, да се върнат на сушата са почти нулеви.
До моментът интересът е фокусиран само върху бозайниците, така че бъдещите изследвания биха могли да разгледат дали същите необратимости са валидни и за други линии тетраподи.
