На хората, които свободно владеят повече от един език, често им задават въпроса на какъв език мислят. Те често отговорят, че обикновено мислят на езика, който владеят най-добре. Колко обаче вярно е това или важи ли същото и за сънищата?
Най-напред е добре да имаме предвид, че мисленето всъщност може да бъде независимо от езика. Когато хора, които владеят свободно повече от един език, се возят в автобус, вървят по улицата или спортуват, мислите им може да не са на някой определен език. Философите и психолозите отдавна са признали, че мисълта може да бъде визуално-пространствена и да включва нелингвистични концепции. Учените Стивън Пинкър и Джери Фодор например предполагат, че мисленето е предезиково и се случва преди това, което си представяме и за което мислим, да бъде превърнато в английски, испански или китайски език.
Защо тогава вярваме, че мислим на определен език?
Това е така, защото езикът се намесва на по-късен етап, когато планираме да говорим. Вътрешната ни реч е определена от лингвиста Анета Павленко като подгласов или тих саморазговор - тоест умствена дейност, която се извършва в разпознаваем езиков код и която е насочена предимно към себе си.
Хората, които владеят свободно повече от един език, използват езици за различни цели, в различни сфери на живота, с различни хора. Това означава, че ако някой канадец иска да каже нещо на американец, ще го направи на английски. А ако пък мислено си съставя списък за пазаруване, ще го направи на френски, тъй като живее във френскоговорящ регион. И трети премер - ако се опитва да се сети какво му е казал колегата онзи ден, ще е на езика, който колегата му е използвал, когато са си говорили.
По различен начин ли стоят нещата, когато сънуваме?
Източник: iStock
Оказва се, че не особено. И при сънищата на хората, които владеят свободно повече от един език, важи принципът, че в зависимост от ситуацията и човека, когото сънуват, може да бъдат използвани единият език, другият или пък и двата.
Любопитно е, че някои хора дори признават, че насън говорят свободно език, който всъщност не владеят. Лингвистът Веробой Вилдомец е разказвал, че реално говори малко руски, но е сънувал как го говори съвсем свободно. Когато се е събудил обаче, е осъзнал, че всъщност е говорил смесица от чешки и словашки, с малко руски, пише Psychology Today.
