BMW беше известна като една от консервативните автомобилни марки. Германците яростно защитаваха атмосферните бензинови двигатели, традиционните конструкции на купето и емблематичното си задно предаване. Но дойде момент, в който всичко това трябваше да се промени.

От баварската компания започнаха да представят джипове - нещо, което до този момент бе немислимо.

Атмосферните двигатели постепенно отпаднаха от уравнението и на тяхно място дойдоха турбо мотори, които са по-ефективни, по-мощни, а и харчат по-малко.

Задното предаване започна да отстъпва място на системи с четири задвижващи колела, а накрая дойде ред и на модели с предно предаване.

Излишно е да казваме, че старите фенове на марката не бяха очаровани от нито едно от тези решения, но пък по това време всички марки бяха принудени да се променят, а и това беше начин за компаниите да достигнат до по-голяма аудитория. Когато клиентите започнат да искат джипове, ти се дърпаш известно време, но накрая им даваш това, от което имат нужда.

Снимка 545255

Източник: BMW

Автомобилът, който карахме, е резултат от почти всички промени в BMW, изброени по-горе. Казва се BMW 128Ti и представлява хечбек с предно предаване и 2.0-литров бензинов двигател с турбокомпресор.

Съвсем доскоро това беше абсолютно непозната територия за BMW. Докато го карахме, през цялото време си задавахме въпроса защо беше нужно да чакат толкова време, за да представят такъв автомобил.

Снимка 545256

Източник: BMW

РЕЗУЛТАТЪТ

Резултатът е доста добър. BMW 128Ti изглежда като истински хотхеч. За разлика от първите две поколения на Серия 1, тук предният капак е по-къс, а таванът по-висок - както е при класическите хотхечове.

Акцентът, специално във версията 128Ti, е спортното усещане, което в нашия случай беше гарнирано с пълен M Sport пакет, част от който са серия вътрешни и външни визуални детайли, гигантски спирачки, спортно окачване и големи 19-инчови джанти с изключително нископрофилни гуми.

Снимка 545259

Източник: BMW

Последните са и виновните колата да стои като залепена на пътя, а всяко мърдане на волана да води до прецизно отклонение в посоката на движение. Без заклащане, без колебание, без досадното забавяне в реакцията.

И всичко това е страхотно, когато сме на писта или сте жител на някоя страна с добре развита и поддържана инфраструктура. Но... не и в България.

Факт е, че изпитахме известен дискомфорт, управлявайки 128Ti по софийските улици, а и бяхме постоянно нащрек за дупки, за да не се налага да викаме пътна помощ.

Е, човек не трябва да си го представя като труден за каране чистокръвен спортен автомобил, а просто като кола, която изисква допълнителна доза внимание от страна на шофьора. Когато обаче пътят е наред, планетите се подреждат, а усмивката на лицето ни казва всичко.

Снимка 545257

Източник: BMW

УВЕРЕНОСТ

СУХАТА ИНФОРМАЦИЯ

  • Модификация: 128Ti
  • Работен обем: 1998 куб.см
  • Мощност: 265 к.с.
  • Въртящ момент: 400 Нм
  • Ускорение: 6.1 сек. до 100 км/ч
  • Максимална скорост: 250 км/ч
  • Среден разход на бензин: 6.9 л/100 км
  • Трансмисия: 8-степенна автоматична
  • Базова цена на Серия 1: 48 400 лв.

Това е може би най-точното определение на онова, което човек чувства зад волана на тази кола. Истината е, че основните компромиси при бързите и мощни автомобили в по-ниския ценови клас се крият в кормилната уредба, спирачките и окачването. С такъв тип коли ще сме бързи и уверени, но само направо. С BMW 128Ti това не е така.

Усещането е, че сме в постоянен контрол, дори да сме се отпуснали малко повече с газта. Колата сама ни издърпва от завоя и дори за момент не се усеща олекване във волана и нотка на притеснение, че може да финишираме в канавката отстрани. Което е впечатляващо за автомобил с предно предаване.

Също толкова впечатляващо е и това, че от място колата се изстрелва без замисляне, когато натиснем педала на газта до долу.

Електрониката и автоматичната скоростна кутия с осем предавки така умело разпределят въртящия момент, че типичното за колите с две задвижващи колела буксуване на практика не съществува. При 265 к.с. на разположение, това изобщо не е за подценяване. Звукът от ауспуха също...

Снимка 545260

Източник: BMW

Въпреки че под капака има 2.0-литров четирицилиндров двигател, звукът е повече от приятен и надъхва да искаме още и още от него. Е, може да ядосаме няколко спящи пенсионери в центъра на града през нощта или пък да настъпим колата в някой тунел на отворени прозорци, но всичко ще е просто за забавление. И е съвсем в реда на нещата, защото 128Ti ни кара да се чувстваме малко като хулиган.

Снимка 545261

Източник: BMW

Не сме сигурни за тези огромни спирачки обаче. Тестовата машина беше оборудвана с M Sport спирачки с червени апарати и огромни дискове отпред, които изглеждат брутално и запълват цялата вътрешност на 19-инчовите джанти.

Но за кола с тези размери и тегло от 1500 кг, те едва ли имат смисъл. В ежедневието по-скоро дразнят, защото при всяко натискане на педала, колата спира прекалено ефективно, което пътниците усещат като постоянно поклащане напред-назад. Не е и за хора със слаби стомаси.

От друга страна, ако решим да я покараме на писта или се спускаме по-агресивно от някоя планина, това са спирачки, на които можем да разчитаме.

Снимка 545262

Източник: BMW

  • Може да: ни изправи косите
  • Не може да: прави дрифтове
  • Липсва му: мако комфорт

А колко агресивно я караме зависи само от нас. Освен всички необходими системи, които ще ни предпазят от глоби на пътя, катастрофа и дискомфорт, по традиция и това BMW дава избор от няколко режима на каране.

Може да сме Eco, но е скучно, може да изберем Normal, но ще искаме още, а може и да натиснем Sport и да се чудим защо чак сега сме го направили.

Хубавото е, че ако ни идва твърде нервно в режим Sport, може да направим индивидуални настройки, така че да накараме колата да е точно такава, каквато я харесваме - с по-лек волан, но по-бърза реакция на педала на газта и какви ли не още комбинации.

Снимка 545258

Източник: BMW

Ние нямахме време за това и я карахме основно в режим Normal, при който на дълъг път при по-динамично каране може да се очаква разход от около 8 л/100 км. Не е малко, но и конете не са малко, а и усмивката ни е ценна, нали?!

От опита ни с BMW 128Ti смело твърдим, че това е автомобилен хулиган. Има си своите нервни изблици и невъзпитано поведение, но момичетата от класа са луди по него, въпреки това. И ние го харесахме, заради това, че е автомобил със спортен характер, побран в практично купе с предно предаване.

И ако на някого всичко това не му е достатъчно и има още пари за харчене, следващата стъпка е ясна. Казва се M135i xDrive.