Шампанско за специален повод - класика, превърнала се в традиция, която може да проследим години назад в миналото. Твърди се, че самият Наполеон е отпразнувал победите си с него и го е използвал като средство да успокои изхабените си нерви след по-тежки битки.
В действителност шампанското е любимо на хората от толкова дълго време, че самото му споменаване и по подразбиране региона, от който идва, е достатъчно, за да придаде празнична атмосфера. Емблематичният статут на напитката обаче си има своята цена - дори днес названието ѝ продължава да се използва като нарицателно за пенливо вино като цяло. Но знаем, че това на практика не е коректно.
Наясно сме също така с факта, че шампанското може да бъде само произведено в едноименния френски регион. Оказва се обаче, че шампанското е наистина специална напитка и има далеч повече неща, които го отличават от също популярното просеко. Ето какво знаем за производството и характеристиките и на двете напитки и как да ги отличаваме.
Източник: iStock
Започвайки с френското пенливо вино, най-напред уточняваме, че не е достатъчно само то да бъде произведено в региона Шампан, за да се квалифицира като шампанско. Според френския закон има още редица правила и разпоредби, които трябва да бъдат спазени.
Гроздето за виното (да, шампанското спада към категорията вино) най-често е три основни сорта - Шардоне, Пино Ноар и Пино Мьоние, макар че на производителите е разрешено да работят и с Арбане, Пти Меслие и Пино Гри, пише Food and Wine.
Източник: iStock
Процесът на производство на шампанско започва както при всяко друго вино. Гроздето се бере, пресова и ферментира. До този момент то е без мехурчета, но разбира се, без тях не би било шампанско. Затова след като бутилките се напълнят, се добавят мая и захар, а после се запечатват с капачка, подобна на тази от бирена бутилка.
Комбинацията от съставките започва вторична ферментация, която произвежда малко алкохол и въглероден диоксид. Тъй като бутилката е запечатана, въглеродният диоксид няма къде да отиде, затова се разтваря във виното, а крайният резултат са именно мехурчетата в шампанското.
Източник: iStock
На този етап според разпоредбите има конкретни минимални периоди от време, през които всяка категория шампанско трябва да отлежава, преди да бъде запечатана с коркова тапа и да стане готова за разпространение.
Що се отнася до аромата и вкуса ѝ, френската напитка може да се похвали с фини, но изразителни плодови нотки, които обхващат спектъра от ябълкови, през крушови, до по-цитрусови. По-пикантни нотки като захаросан джинджифил и кимион също не са необичайни. Срещат се и тези на лимонова трева, мед, ядки и цветя, а благодарение на времето, прекарано в отлежаване, често се срещат и аромати и вкусове, напомнящи на вкусотиите от някоя хубава пекарна.
Източник: iStock
И ако дотук вече знаем, че шампанското е създадено на базата на плътност и дълбочина, то за просекото можем да кажем, че е неговият по-плодов аналог.
Произходът на просекото е от Североизточна Италия и по-специално - регионите Венето и Фриули-Венеция Джулия. То се произвежда от сорта грозде Glera. Интересното е, че името на гроздето е било Prosecco, но е променено, за да се избегне объркване.
Източник: iStock
Не само сортът Glera обаче отличава просекото от шампанското. Целият производствен процес е по-различен. Въпреки че започва по един и същи начин (от беритбата на гроздето до първоначалната ферментация), нещата се променят при вторичната ферментация.
Просекото се произвежда по метода Charmat. Това означава, че вместо втората ферментация да се извършва в бутилката, тя се случва в голям резервоар от неръждаема стомана. По този начин самото пенливо вино има много по-малко (и по-малко продължителен) контакт с добавените за ферментация съставки, което позволява на плодовия характер да изпъкне.
