През последните години здравословното хранене е поставено на пиедестал, а една от основните причини са многобройните изследвания по темата.
Ако доскоро определението "антинутриенти" звучеше леко плашещо, то днес специалистите размахват нови научни доказателства, че анти-хранителни вещества, както още се срещат, могат и да са полезни за здравето, но в умерени количества.
Какво представляват
Антинутриентите са вещества, които се срещат естествено в храните с растителен и животински произход. Името им идва от начина, по който действат, щом попаднат в телата ни - обикновено пречат или блокират абсорбирането на други хранителни вещества от червата и кръвта, като по този начин намалят и количеството им.
Най-често ни създават проблеми в усвояването на калций, желязо, калий, магнезий и цинк.
Откъде идват
Растенията са развили тези съединения като защитен механизъм срещу насекоми, паразити, бактерии и гъбички. Така някои антинутриенти предизвикват горчив вкус на храната - именно той е причина и мнозина животни да не ги хапват. Това, от друга страна, води до баланс в природата - тоест, помага на растителните видове да растат и да се разпространяват.
В кои храни се срещат
Кратко и ясно: най-богати на антинутриенти са пълнозърнестите продукти и бобовите растения.
Източник: GettyImages
Сапонините се срещат предимно в бобовите растения. Те са като тунинг за имунната ни система, намаляват риска от рак, понижават холестерола и кръвната захар. Действат и против камъни в бъбреците.
Лектините - и в зърнените култури, и в бобовите растения, също водят до куп ползи за нашето здраве: свалят рисковете от сърдечно-съдови заболявания, диабет, някои видове рак, наднормено тегло и затлъстяване.
Фитатите в пшеницата, ечемика, ориза и царевицата са силен антиоксидант, като заслугите им най-често се свързват с подобряване на имунитета, както и с драстичен спад в разпространението и растежа на раковите клетки.
Глюкозинатите, най-богати на които са кръстоцветните зеленчуци (карфиол, зеле, ряпа, брюкселско зеле и синап), пък потискат растежа на туморните клетки.
Оксалатите обаче са едни от малкото антинутриенти с предимно вредно въздействие. И за съжаление, се намират в много от най-разпространените и любими храни като някои бобови растения, цвекло, боровинки, портокал, шоколад, тофу, сода, кафе, чай, бира, тъмнозелени зеленчуци и сладки картофи.
Източник: iStock
Проблемът е, че оксалатите се свързват с калция в храносмилателния тракт и директно го отстраняват от тялото ни, пише ScienceAlert. Също така увеличават риска от камъни в бъбреците, но не при всички (отдъхнахме си).
Номерът при бобовите е да ги накисваме, преди да ги пуснем в тенджерата. А при останалите храни, с които не бива да прекаляваме, решението идва естествено - голяма част от нехранителните вещества в тях, се губят, докато готвим.
