Днес добре знаем, че се нуждаем от достатъчно сън, за да функционираме правилно и за да бъдем здрави. Всички сме чували, че оптималното време, което трябва да прекараме в сън всяко денонощие, е осем часа. Но дали винаги е било така и дали преди няколко века хората също са спали по цяла нощ?
Роджър Екирх, университетски професор в катедрата по история на Virginia Tech, също първоначално смята, че сънят е биологична константа. Но докато изследва нощния живот в прединдустриална Европа и Америка, той открива първото доказателство, че много хора са спали на сегменти - първи сън и втори сън с прекъсване от няколко часа между тях, за да правят секс, да се молят, да ядат, да си говорят и да си пият лекарствата.
Първото споменаване на двуфазния сън, което Екирх открива, е в правен документ от 1697 г. Впоследствие попада и на множество препратки към "първия" и "втория" сън в дневници, медицински текстове, литературни произведения и молитвени книги.
Източник: iStock
Лекарски наръчник от XVI век във Франция съветва двойките, че най-доброто време за зачеване не е в края на дълъг ден, а "след първия сън". В началото на XIX век обаче първият сън започва да става по-дълъг за сметка на втория, открива Екирх. Увеличава се и междинният период на будност.
Това са модели на сън, непознати на съвременния човек. А практиката да се спи цяла нощ всъщност се е наложила само преди няколкостотин години. Тя е свързана най-вече с масовото електрифициране на жилищата и индустриалната революция, както и с капиталистическото виждане, че сънят е за слабаците.
Въпреки това, прединдустриалният живот не е бил спокойно време, в което нашите предци винаги са били добре отпочинали и без проблеми със съня. Но според учени като Саша Хендли, професор по история в Университета на Манчестър, животът преди електрическото е бил "златната епоха" за съня.
Източник: iStock
От нея са открити редица съвети и наръчници колко време трябва да се спи, в каква поза и как да подпомогнем качествения сън. Още тогава се обръща внимание на връзката между съня и емоциите, както и между съня и храненето, и здравето на стомаха. Лекарите например съветват първо да се спи на дясната страна, преди да се обърнем на лявата страна през втората половина на нощта.
Експерименти в лабораторни условия в Оксфордския университет показват, че когато на хората се даде възможност да спят по-дълго, сънят им може да стане двуфазен или дори многофазен, потвърждавайки това, което Екирх открива в историческите записи, предава CNN.
Източник: iStock
Може да си направим и извода, че прекъснатият сън се е възприемал като по-малък проблем в миналото, отколкото днес, в съвремието, когато представите ни за качествена почивка са да спим непробудно в продължение на осем часа. А събуждането през нощта не задължително значи край на съня, въпреки че днес ни предизвиква силна тревожност и веднага си слагаме диагноза безсъние.
Според изследователи, това може да е просто връщане към времето, в което хората са имали повече време за спане - дори и не наведнъж. Ако се събудим през нощта, сънят вероятно ще се върне, освен ако не се намесят разсейващи фактори, като социалните мрежи например.
Експерти по съня препоръчат да станем от леглото и да се заемем с някаква релаксираща дейност на слабо осветление. "Индивидуалният сън при хората е толкова променлив. Дадена цифра не пасва на всички. Не трябва да се притеснявате за вида сън, който получавате", успокоява ни Ръсел Фостър, професор по циркадна невронаука в Оксфордския университет.
