Нашата планета е управлявана от безброй цикли. Водата се изпарява, пада като дъжд и отново се връща в океаните. Животът следва своите ритми, сезоните се сменят, а природата непрекъснато преразпределя веществата, от които зависи.
Има обаче един цикъл, за който почти не говорим - соленият. Това е невидимото пътуване на солите през почвата, водата, въздуха, растенията и животните.
Той е жизненоважен за живота. Само че през последния век хората започнаха да го променят толкова сериозно, че учените вече говорят за "антропогенен солен цикъл" - процес, при който човешката дейност ускорява и променя естественото движение на солите в природата.
На пръв поглед солта изглежда като нещо съвсем обикновено. Държим я в кухнята, използваме я за готвене и трудно бихме си представили живота без нея. Но без определено количество соли животът действително не би бил възможен.
"По същество ние сме електрическа система, която се управлява от соли", обяснява Суйджай Каушал, професор по геология в Университета на Мериленд.
Всичко започва дълбоко в Земята. Геоложките процеси изкарват материал от земните недра на повърхността, където скалите постепенно се разрушават под действието на дъжда и вятъра. Солевите йони попадат в почвата, усвояват се от растенията и организмите, отнасят се от реките или се разпространяват във въздуха чрез вятъра и морските пръски. Част от тях в крайна сметка стигат до океаните.
Източник: iStock
Така природата поддържа един сравнително фин баланс. Проблемът е, че в този естествен кръговрат се намесихме ние - и то в огромен мащаб. Само за последните 100 години световното производство на различни видове соли е нараснало драматично. Годишно се произвеждат приблизително 300 милиона тона натриев хлорид.
Сол вече се добива и разпръсква в количества, които природата трудно може да компенсира. Използваме я за хранителната индустрия, в селското стопанство и промишлеността, а през зимата я разпръскваме по пътищата, за да предотвратим заледяването.
Към това се добавят киселинните дъждове, които ускоряват освобождаването на соли от скалите, както и огромните количества солени отпадъчни води от земеделието и индустрията.
Особено показателен е примерът с пътната сол. В САЩ между 2013 и 2017 г. тя е представлявала 44% от общото потребление на сол. Част от нея неизбежно се отмива в почвата, реките и езерата. А последиците могат да бъдат доста по-сериозни, отколкото предполагаме.
Подобно на човешкия организъм, който страда от прекомерното количество сол, природата също има проблем с излишъка. Солите започват да се натрупват във водоемите, почвата и дори атмосферата.
За последните 50 години около 2.5 милиарда акра почва по света, площ приблизително колкото континенталната част на САЩ, са засегнати от проблемна засоленост, пише IFL Science.
Източник: iStock
И тук има важна подробност: "сол" не означава само натриев хлорид. В химията това е общ термин за съединения, изградени от положително и отрицателно заредени йони. Сред тях са вещества, свързани с варовика, гипса и калциевия сулфат. Следователно проблемът е много по-голям от това колко сол изсипваме върху пътя или в храната си.
Когато във водата попаднат прекомерни количества соли, те могат да повлияят и на други химични вещества. Получават се своеобразни "химически коктейли", които могат да бъдат още по-вредни за екосистемите.
Изследователите свързват подобни процеси и с водната криза във Флинт, Мичиган, а сладководните екосистеми са сред най-уязвимите. И ако вече сме засолили толкова голяма част от планетата, не можем ли просто да премахнем излишната сол? Tова се оказва изключително трудно.
Обезсоляването на водата изисква много енергия и е скъпо, а като страничен продукт се получава концентрирана саламура, която е по-солена от морската вода и също трябва някак да бъде обезвредена. Затова учените все повече се насочват към превенцията.
Източник: iStock
И понякога решението може да бъде изненадващо просто. Някои градове в САЩ например експериментират със сок от цвекло за обезледяване на пътищата. Той помага срещу заледяването, но позволява използването на значително по-малко сол.
Разбира се, това няма да реши проблема само по себе си. Но показва, че начините, по които използваме ресурсите си, могат да бъдат променени, защото опасността не е непременно в самата сол, тя е в количеството.
Както човешкото тяло има нужда от определено количество сол, но страда от прекомерната ѝ употреба, така и природата има нужда от соли, за да функционира. Проблемът започва, когато балансът бъде нарушен.
"Става дума за намирането на правилния баланс", казва Каушал.
А на въпроса дали солта в околната среда вече се увеличава до потенциално вредни нива, той отговаря кратко: "Да."
И може би точно това прави проблема толкова коварен - солта е толкова позната и естествена част от ежедневието ни, че трудно я възприемаме като заплаха. Но природата има собствена рецепта за баланс и ако продължим да добавяме сол много по-бързо, отколкото тя може да я преработи, един от най-древните природни цикли може да се превърне в още един пример за това колко лесно човекът може да промени планетата.
