За всички тези векове еволюция и прогрес човекът е успял да промени много неща. Едно от тях е хабитата си. В момента например не живеем в условията, в които са живели преди 200 години.
И това е страхотно, но идва и със своята цена, която плаща планетата. Глобално затопляне, свръхулов прекомерно замърсяване и измиране на животни са сред основните проблеми, с които се сблъскваме в днешно време.
Океаните, които са важна част от екосистемата, страдат много. И най-вече обитателите им. От ново изследване на екип от учени от CSIRO и университета в Тасмания, публикувано в Science Advances, показва какво е количеството на загубени риболовни такъми и принадлежности в океаните.
Източник: iStock
Само на предположения бихме казали, че са много, но резултатите надминават и най-песимистичните ни очаквания. 78 000 квадратни километра околни и хрилни мрежи, 215 квадратни километра дънни тралове, 13 милиарда куки и 25 милиона капана се губят в океаните всяка година, пише The Guardian.
За да достигнат до тази статистика, изследователите са интервюирали 451 рибари от САЩ, Мароко, Индонезия, Белиз, Перу, Исландия и Нова Зеландия. Все страни, които са със силно развита риболовна индустрия.
Източник: iStock
Оказва се, че по-малките лодки и плавателни съдове губят повече риболовни принадлежности във водата, отколкото големите. Най-честата причина за загуба на мрежа например са лошите метеорологични условия и недоброто им подсигуряване.
И отваряйки дума за мрежи, няма как да не споменем, че в океаните всяка година се губят достатъчно мрежи, че да с тях да може да бъде покрита територията на Шотландия. А ако всички загубени риболовни влакна бъдат завързани заедно, то те ще са достатъчни, за да се обиколи Земята 18 пъти.
Проблемът със загубените риболовни принадлежности и мрежи е, че те продължават да убиват риби и други морски обитатели и да нанасят вреда на околната среда. Кейли Ричардсън, която е водещ изследовател на проучването, смята, че тези данни ще помогнат на риболовния сектор и природозащитниците да достигнат до по-добри решения.
