В дълбините на моретата живее една от най-необикновените и мистериозни риби на планетата - рибата балон. На пръв поглед тя изглежда безобидна - със закръглено тяло, големи, любопитни очи и често - шарена и пъстра окраска, която я прави почти симпатична. Но зад тази привидно дружелюбна външност се крие едно от най-смъртоносните създания.
Повечето видове риби балон обитават тропически и субтропически морета, най-вече в Индийския и Тихия океан. Те предпочитат плитки крайбрежни зони, лагуни и коралови рифове. Затова можем да си представим колко учудени останаха всички, след като тази риба се появи във водите на Черно море. Новината за уловена риба балон край бреговете на Севастопол предизвика широк обществен интерес. И има защо.
Какво я прави толкова специална
Най-известната способност на рибата балон е нейната защитна стратегия - когато се почувства застрашена, тя бързо поглъща вода (или въздух, ако е извън водата) и се надува като балон, понякога увеличавайки обема си няколкократно. Това не само я прави трудна за поглъщане от хищници, но и плаши противника с внезапната промяна на формата ѝ.
Източник: iStock
Но това не е всичко. Рибата балон съдържа изключително мощна невротоксична отрова - тетродотоксин. Това вещество е около 1200 пъти по-силно от цианида и няма известен антидот, пише National Geographic. Когато се погълне, тетродотоксинът парализира мускулите, включително дихателните, и води до смърт от задушаване. Въпреки това, някои култури - особено в Япония - консумират рибата балон под формата на изискан деликатес, наречен фугу, приготвян само от лицензирани готвачи, преминали строги изпити.
Анатомия и поведение
Рибата балон има късо, цилиндрично или сферично тяло с твърда кожа и често без люспи. Зъбите ѝ са сраснали в нещо като "човка", с която тя разчупва черупките на мекотели и ракообразни - любимата ѝ храна. Макар да изглежда тромава, рибата балон е изключително маневрена, използвайки плавниците си като перки на хеликоптер.
Източник: iStock
Някои видове риби балон показват невероятна интелигентност - например, японският пясъчен вид Torquigener albomaculosus прави сложни симетрични "кръгове на любовта" в пясъка, за да привлече женски.
Как може рибата балон да стигне до Черно море
Това вероятно е история, която започва от топлите води на Червено море. След отварянето на Суецкия канал през 1869 г., между Червено и Средиземно море се появява директна връзка - нещо, което никога не е съществувало в естествения свят. Това отваря "врата" за южни видове да се придвижват на север.
В началото този процес е бавен, но с повишаването на глобалните температури и промени в солеността на Средиземно море, тропически видове - включително и опасният вид риба балон Lagocephalus sceleratus - започват масово да мигрират на север, както отбелязва Ocean Care.
Източник: iStock
И така пътят ѝ към Черно море, започва от Червено море, след което преминава Суецки канал, продължава към източно Средиземно море (вече се среща масово край Кипър, Израел, Турция, Гърция), а оттам вероятно Мраморно море и Босфора, за да стигне при нас в Черно море.
Този път е напълно възможен, особено ако, температурата на водата в Черно море се повишава (което се случва), рибата успее да се адаптира към по-ниската соленост и няма естествени хищници, които да я спрат ( а тя няма).
Някои учени вече предупреждават, че при сегашните климатични тенденции, по-масовата поява на риба балон в Черно море не е въпрос на "дали", а на "кога".
Какво ще се случи, след като стигне до Черно море
Освен ако не сме абсолютен експерт по темата за рибите балон и не знаем токсичността на всяка от тях поотделно, никога не бива да докосваме такава риба, особено ако е издута. Tя е заплаха най-вече за рибарите - при улов с мрежи или въдици, рибата балон може да се обърка с ядлива риба. Ако бъде изядена по погрешка, последствията са фатални.
Може би най-страшните последици са, че рибата балон нарушава екосистемата. Тя няма естествени врагове тук и може да измести местни видове, като унищожава техните ресурси. Когато няма естествени врагове, това ѝ позволява огромна популация, както се случва и с лъвските риби в Червено море.
Източник: iStock
В проучване, публикувано в Acta Ichthyologica et Piscatoria, екип от изследователи от Факултета по природни науки към Университета "Юрай Добрила" в Пула и Института по океанография и рибарство в Сплит описват подробно откритията си от 13 май 2024 г.
"Присъствието на Lagocephalus sceleratus е ясен предупредителен знак за разширяващия се ареал на вида и потенциалните екологични, и икономически последици. Проактивните стратегии за мониторинг и управление са важни за смекчаване на въздействието му върху местното морско биоразнообразие, рибарството и обществената безопасност", цитират от Phys.org хърватския морски биолог и изследовател д-р Невен Ивеша, която е съавтор на изследването.
