Кучето Мая - спокойно, доверчиво, част от живота на цял един квартал, който години наред го храни и се грижи за него, стана жертва на нещо отвратително: съзнателно, тенденциозно, без капка жал в сърцето на човека, който би трябвало да опазва живота, не да го взима. Този случай не е обикновено убийство на куче. Той е отражение на нашето общество и на това докъде сме готови да стигнем и дали въобще сме готови да платим цената за своята нетърпимост към насилието.
В България - държава, която официално декларира, че не понася насилието над животни, фактът, че една Мая е убита от човек, носещ титлата "лекар", е още по-шокиращ. Представете си: този, който покорно полага грижа за човешкия живот, допуска да отнеме животински. Тогава какво остава за останалите? Тогава каква е стойността на живота, когато го третираме като вещ?
Обществото реагира. Реакцията е ярка. Хората излизат, пишат, споделят. Но какво ще се случи след три дни? След вълнението, протестите, емисиите? Изчезва ли всичко? Случаят с Мая носи донякъде болезнен урок: "три дни" е достатъчно и това е всичко. После - мълчание. После - забравяне. После - животът продължава както преди и справедливостта остава само дума.
Законът, който мълчи
Да, България има едни от по-високите наказания за насилие над животни. Например, според новите промени: за жестокост към гръбначно животно, довела до смърт или трайна вреда, се предвижда лишаване от свобода от една до пет години и глоба до 5 000 лв. А ако деянието е заснето или извършено в група - от две до осем години затвор и глоба до 10 000 лв.
Министерството на правосъдието предлага дори лишаване от свобода от две до осем години, а при особена жестокост - до 10 години затвор и глоба до 20 000 лв.
Но има едно голямо "но". Данни показват, че за периода 2019-2024 г. 318 лица са били предадени на съд за насилие, неполагане на грижа, боеве с животни. Само девет души са осъдени с ефективна присъда лишаване от свобода. Девет от 318.
Източник: iStock
Това означава, че макар законът да говори за "тежки" наказания, приложението често се топи в условни присъди, споразумения, без реален ефект. Случаят с Мая ни кара да се замислим за това: ако убиецът е лекар, ако актът е тенденциозен и без милост какво следва? Очакваме справедливост, а често получаваме формулировка.
Защо не трябва да мълчим
Защото става дума не само за Мая. Става дума за това какво означава да си човек - да имаш емпатия, да не бъдеш равнодушен пред това, което очевидно е жестоко и безсмислено.
Защото когато животинкa, която не може да говори, е само играчка в ръцете на човека, който трябва да опазва живота, това е аларма. Това е знак, че почваш да губиш контрол над основите на цивилизованото общество: върховенство на закона, уважение към живота, отговорност.
Защото обществото в България с тази своя "крайна нетърпимост към насилие над животни", не може да бъде само думи. Не може да бъде само реакция три дни. Ако остане така, значи извършителите ще знаят: "Да, мога да го убия. Да, може да е куче. Никой няма да го помни утре."
Източник: iStock
Как може да бъде различно
- Да има прозрачност - какво става със случая, какво наказание ще бъде наложено?
- Да има реално прилагане на наказанията - законът да не е само декларация.
- Да се превърне обществената реакция в постоянна нетърпимост към насилието - както към домашни любимци и бездомни животни, така и към онези "малки" жестокости, които често предшестват по-големи престъпления.
- Да гледаме на всеки един инцидент като на тест за нивото ни на морал и справедливост - не само като ужасен клип, който виждаме, но като призив да действаме.
Случаят с Мая, за съжаление, ни казва много: че дори там, където очакваме грижа и отговорност, може да се крие жестокост; че дори там, където има закон, може да няма ефект; че дори там, където обществото казва "не", може да се случва "да".
И затова, нека трите дни, в които коментираме, снимаме, споделяме, да са само началото. Ако после не остане нищо, значи сме загубили. Защото животът на едно куче Мая е бил отнет. Но животът на справедливостта може да бъде спасен само ако не замълчим.
