Както много от учените смятат, д-р Марлен Бьонструп мислела, че когато се опитваме да научим нещо ново, мозъкът ни се нуждае от дълги почивки и сън, за да запамети новата информация и да запази спомените.
Но след изследването, което провела като част от екипа на д-р Леонардо Коен от Националния институт по неврологични заболявания и инсулт на САЩ, тя започнала да се съмнява в това.
Източник: iStock
Експериментът включвал здрави доброволци десняци и високо чувствителната техника за сканиране на мозъчната активност, наречена магнитоенцефалография.
Хората били помолени да напишат с лявата си ръка колкото се може повече пъти числата, които виждат на екрана пред себе си, в рамките на 10 секунди. След това си почивали за още 10 секунди и отново започвали да пишат. Тези серии се повторили 35 пъти.
Целта на изследването била да помогнат на пациентите, преживели инсулт, да се възстановят от парализата като прилагат техниката в процеса на научаване наново на загубените умения.
Д-р Бьонструп забелязала, че мозъчните вълни на участниците се променяли в много по-голяма степен по време на почивките, отколкото по време на писането, което я накарало да си зададе въпроса кога се случва научаването - по време на практиката или по време на почивката.
Източник: iStock
Екипът анализирал данните и направил две важни заключения. Те установили, че представянето на участниците се подобрявало основно по време на кратките почивки, а не по време на писането. А когато доброволците се върнали на следващия ден, се оказало, че кратките почивки по време на самия обучителен процес са имали по-голям положителен ефект отколкото дългата почивка и съня.
Затова и учените смятат, че кратките почивки имат също толкова голямо значение за обучението, колкото и самата практика.
