Ако само мисълта за бягане ни кара да се задъхваме, имаме добра новина. Не е необходимо да спринтираме като за олимпийски финал, за да усетим полза. Ново проучване показва, че дори много бавното тичане може да подобри настроението и да подпомогне концентрацията.
Физическата активност отдавна е свързвана с редица ползи за тялото и мозъка. Особено интересни са аеробните упражнения, които стимулират префронталната кора - областта на мозъка, свързана с контрола на емоциите и сложното мислене. Предишни изследвания показват, че дори лекото физическо натоварване може да активира тази зона.
За новото проучване учени от Университета на Цукуба в Япония наблюдават 24 души, докато се движат на бягаща пътека и когато са в покой. Участниците трябвало да тичат в продължение на само 10 минути с толкова ниска скорост, че спокойно биха могли просто да ходят. Идеята била да се провери дали и минималното усилие е достатъчно, за да окаже влияние върху мозъка.
Оказва се, че да. След краткия джогинг участниците съобщават за по-добро настроение, а реакциите им също се подобряват, макар и в по-малка степен.
Източник: iStock
"Резултатите показват, че еднократното много бавно тичане има положителен ефект както върху изпълнителните функции, така и върху настроението, при минимално физическо усилие", пишат авторите.
Разбира се, има една важна подробност - в изследването участват само 24 души, а учените не сравняват ефекта от бавното тичане с този от ходенето или други упражнения. Освен това участниците знаят кога тичат и кога почиват, което означава, че е възможно резултатите да са повлияни и от плацебо ефект.
Но учените откриват и още нещо любопитно. Те проследяват движението на главата по време на тичане и забелязват известна връзка между "подрусването" ѝ и подобряването на настроението. Възможно е ритмичното движение на главата и тялото да допринася за приятното усещане, което бегачите често описват.
Така че, ако сме от хората, за които бягането звучи повече като наказание, отколкото като тренировка, може би е време да намалим темпото. Буквално. Не е нужно да покриваме километри за минути - един 10-минутен, съвсем спокоен джогинг може да е достатъчен, за да раздвижим не само краката, но и мозъка си.
