От 1956 година насам Евровизия събира милиони зрители пред екраните всяка година. Но зад блясъка, сценичните ефекти и запомнящите се песни се крие нещо още по-интересно - истинска златна мина за учените. Малко културни събития са документирани толкова подробно в продължение на десетилетия: песни, гласувания, правила - всичко е записано и достъпно. Именно затова Евровизия се превръща в идеален "лабораторен модел" за изследване на това как културата се развива чрез данни.
Екип учени, воден от Дирк Хелбинг от ETH Цюрих, решава да проследи как държавите участнички и организаторите са се "учили" едни от други през годините - и как това обучение е променило самия конкурс. Всичко започва почти случайно, когато изследователят Луис Амарал посещава екипа по време на едно от изданията на конкурса, разказва Phys.
Заедно с колегата си Артур Капоци те анализират близо 1800 песни от 70-годишната история на Евровизия. Използват всичко - от класически анализ на данни до алгоритми, изкуствен интелект и дори информация от Spotify. Всяка песен е разгледана през повече от 35 показателя: дали става за танци, колко е емоционална, на какъв език е, какъв стил има. Изводът? Днес дори културата може да бъде "разчетена" като наука.
Източник: GettyImages
Как всички започват да си приличат
Изследването разкрива, че Евровизия е преминала през три основни етапа. В първите години - между 1958 и 1974 - конкурсът е истински калейдоскоп от стилове. Всяка страна пее на своя език, музиката е разнообразна, а идеята за "формула за успех" почти не съществува. По-важно е да покажеш културата си, отколкото да спечелиш.
После идва периодът на "учене" до 2003 година. Държавите започват да копират успешните елементи: запомнящи се мелодии, по-разбираеми текстове, по-международно звучене. Постепенно песните започват да си приличат все повече, а конкурсът става по-предвидим.
След 2004 година обаче нещата отново се променят. Организаторите въвеждат нови държави и променят правилата, за да разбият тази еднообразност. Целта е проста: да върнат изненадата.
Източник: GettyImages
От национална идентичност към глобален поп
С времето тенденцията е ясна - песните стават все по-популярни, по-танцувални и... почти всички на английски. Това, което някога е било предимство, днес е просто стандарт.
Учените наричат това "ефектът на Червената кралица" - препратка към "Алиса в страната на чудесата". Там героинята трябва да тича постоянно, само за да остане на едно място. Същото се случва и в Евровизия: за да си конкурентен, трябва да правиш това, което всички вече правят.
Затова победата вече изисква нещо повече - нещо различно.
Интересното е, че страни като Франция, Италия, Португалия и Испания често отказват да следват тази тенденция. Те продължават да пеят на собствения си език и именно това ги отличава.
Източник: GettyImages
Когато и правилата "се учат"
Не само участниците се променят - самият конкурс също. Организаторите постоянно адаптират правилата, за да поддържат интереса.
Пример за това е въвеждането на полуфиналите през 2004 година, а по-късно - и втори полуфинал. Системата за гласуване също се променя многократно - от въвеждането на телефонното гласуване до връщането на журитата, за да се избегнат манипулации и предсказуеми резултати. Евровизия буквално "еволюира", докато се случва.
Източник: GettyImages
Какво ни учи това за света
Оказва се, че моделът на Евровизия не е уникален. Същите процеси се наблюдават в бизнеса, науката и дори в ежедневието. Когато една стратегия стане успешна, всички започват да я копират - и тя спира да бъде специална. Тогава се появява нуждата от нещо ново, неочаквано.
И все пак - изненадата остава
Въпреки всички анализи, едно нещо остава сигурно - Евровизия продължава да изненадва. Победителите вече са по-разнообразни, резултатите - по-трудни за предвиждане, а интересът - все така огромен. Както казва Хелбинг: "Няма формула за успех".
И може би точно това прави Евровизия толкова вълнуваща - фактът, че винаги може да се случи нещо напълно неочаквано.
