Хилядите години еволюция са променили не са начина на живот, който водим, но и уменията, които притежаваме. Определено днес се изискват много по-различни способности, за да можем не само да оцеляваме, но и да бъдем успешни в сегашната действителност. А през времето досега хората развиват различни и понякога невероятни умения, за да оцеляват в различни части на планетата.
Нови открития за тези интересни процеси откриваме в книгата книгата "Адаптивни" на еволюционния антрополог Херман Понцер. Той анализира нашия вид Homo sapiens, който е най-географски разнообразният от всички видове примати, защото обитава постоянно всички континенти с изключение на Антарктида. И именно тази "безпрецедентна способност да развиваме адаптации" увеличава шансовете за оцеляване и размножаване в различни среди.
Понцер изследва науката зад тази човешка адаптивност. Говори и за силно локализираните адаптации, които позволяват на малки групи хора да оцеляват например на голяма надморска височина. При тези или подобни условия се стига до необходимостта от решения на чисто биологично ниво с цел оцеляване - например по-лесно дишане.
Източник: iStock
Оказва се, че някои еволюционни промени, които настъпват при нас, хората, не са еднозначно добри за оцеляването ни. И нагледен пример за това е промяната в ларинкса. Той е разположен в такава позиция, която го превръща в основна предпоставка за задавяне. А именно то отнема хиляди човешки животи всяка година. Но това ниско разположение, това еволюционно настройване на дихателната ни система е необходимо, за да можем да говорим, за да можем да издаваме звучи, различни от тези на маймуните и другите животни.
И така се оказва, че рискът от задавяне е цената, която плащаме, за да можем да общуваме ефективно помежду си. А нашите предци са били толкова социални, че еволюционните ползи от по-добрата комуникация са надвишавали повишения риск от задавяне до смърт. Други еволюционни промени в дихателната и сърдечно-съдовата система също имат своята цена.
Източник: iStock
Когато се изчакваме на голям надморска височина, на тялото ни става все по-трудно да си набавяме необходимия кислород от въздуха. И тогава се задейства специален механизъм - черният дроб и бъбреците усещат ниски концентрации на кислород в кръвта и започват производството на хормона ЕПО (еритропоетин), който стимулира костния мозък да произвежда повече червени кръвни клетки.
Звучи добре измислено, но по този начин кръвта се сгъстява, увеличава се рискът от височинна болест и от натрупване на течности в белите дробове и мозъка. При групи от местно население, които обитават височинни райони в Андите, е установено, че част от тях страдат от хронична височинна болест, а всички са с по-гъста кръв, по-големи бели дробове и гръдни кошове.
При популациите в Хималаите към се открива специфична генетична мутация. Става дума за специфична версия на гена EPAS1, който участва в производството на червени кръвни клетки. С него се поддържат ниски нива на хормона ЕПО, както и на червените кръвни клетки и така местните обитават височините без постоянна височинна болест, обяснява LiveScience.
Източник: iStock
Наскоро бе установен и нов случай на забележителна локална сърдечно-съдова адаптация. Тя се открива в популация, известна като Сама. Хората там живеят в плаващи къщи в океана около Филипините, Индонезия и Малайзия и почти целия си живот в морето.
Те оцеляват най-вече с лов на риба, но на дълбочина понякога и до 60 метра. За целта използват тежести, с които се задържат под водата и дори ходят по морското дъно. И това без никаква специална екипировка и бутилки с кислород.
Източник: iStock
За нас е изненада, но за тях е напълно обичайно да прекарват по цели четири-пет часа на ден под водата, за да си осигурят прехраната. Това е начин на живот, който водят от хиляди години. И, разбира се, учените се опитват да установят как и с какви еволюционни механизми това става възможно.
Обяснението е свързано с далака. Тъй като обикновено е пълен с кръв и играе ролята на допълнителен резервоар за червени кръвни клетки. Когато се гмуркаме в студена вода, далакът се свива и изхвърля тези клетки, за да помогне за оксигенирането на останалата част от тялото. Колкото повече тренираме и сме физически здрави, толкова повече се увеличава неговия капацитет.
Оказва се, че гените също са включени в еволюцията на тази популация. При тях се открива алел на гена PDE10A, който увеличава размера на далака почти двойно. А цялото това задържане на дъха, когато са пов водата, също допълнително увеличава размера на този орган. И това е ярък пример за генетична адаптация, като естественият подбор реагира на постоянно, силно и локализирано предизвикателство в популацията Сама.
