Под повърхността на Лондон съществува друг свят. Цяла мрежа от тунели и станции на метрото прорязва недрата на града, криволичейки между канализации, електрически коридори и дори останки от римски руини. Но там долу не се крият само човешки творения. Под кръчмите и тротоарите тече нещо много по-древно - система от реки, които и днес не са спрели своя ход.
Британската столица е дом на около 21 подземни реки. По време на бурното разрастване на града през XVIII и XIX век те били покрити от пътища и сгради. Повечето от тези "изгубени" водни артерии се вливат в могъщата река Темза или в по-малко известната река Лий в източната част на града.
Въпреки усилията на викторианските инженери и градоустройственици да ги укротят, потоците продължават да ромолят под паважа, понякога изплувайки отново в паркове или тихи улички. Някои отдавна са погълнати от огромната канализационна система на столицата.
Най-голямата от подземните реки е Флийт. Тя извира от Хампстед и Хайгейт на север и някога се е вливала открито в Темза при Блекфрайърс Бридж. Когато тук се намирало римското селище Лондиниум, Флийт била достатъчно широка и дълбока, за да могат малки кораби да плават нагоре по течението и да превозват стоки. Римляните дори построили мост на мястото, което по-късно станало известно като "Флийт Стрийт" - улица, превърнала се векове по-късно в символ на британската преса и таблоидната журналистика.
Източник: iStock
С разрастването на града през Средновековието реката постепенно се превърнала в открита канализация, пълна с индустриални отпадъци, човешки нечистотии и животински останки от близките кланици. Многократните опити за прочистването ѝ се проваляли. След Големия пожар в Лондон през 1666 г. градските власти използвали възможността да преобразят част от столицата и превърнали долното течение на реката в канал.
"Идеята била да се създадат канали с аркови мостове като във Венеция", разказва изследователят Пол Талинг. "Но в действителност каналът просто се запушвал заради отпадните води."
Миризмата не изчезнала. През 1733 г. властите взели прагматично решение - покрили зловонния воден път изцяло. Постепенно Флийт изчезнала под тухлени сводове и настилки, превръщайки се в част от подземната канализационна мрежа на Лондон.
Източник: iStock
И все пак, в по-тихите моменти на града, все още можем да я чуем. Пред кръчмата Prince Albert на Rothbury Street в Камдън има отвор на шахта, през който се вижда и чува как реката Флийт тече под Вътрешен Лондон.
Друга скрита река е река Тайбърн. Тя се спуска от хълмовете на Хампстед, преминава под Бъкингамския дворец и района на Уестминстър и се влива в Темза край Пимлико. За разлика от Флийт, Тайбърн имала репутация на сравнително чиста река - толкова чиста, че водите ѝ служели за пиене и дори за улов на сьомга.
Любопитна е и река Уестборн. Ако застанем на перона на метростанция Sloane Square и погледнем нагоре, ще видим зелен тунел, преминаващ над главата ни. Именно в него тече Уестборн. Той е там още от 60-те години на XIX век, когато станцията била построена, и дори оцелял след бомбардировките през Втората световна война.
През 2012 г. тогавашният кмет Борис Джонсън предложил план за разкриване на част от отдавна изгубените водни пътища с цел да подобри качеството на живот на лондончани. Проектът така и не се реализирал. По-късно се обсъждала и идея реките да бъдат използвани като източник на топлина без изкопаеми горива, но и тя останала само на хартия.
