Да притежаваме собствен дом винаги е било символ на сигурност и стабилност. Но за все повече европейци тази мечта се превръща в почти недостижима цел. Цените на жилищата продължават да растат с много по-бързи темпове от доходите, а в някои градове купуването на апартамент вече изглежда като проект за цял живот.
Един от най-фрапиращите примери е Лисабон. Столицата на Португалия, известна с мекия си климат, живописните улици и високото качество на живот, вече е сред най-недостъпните жилищни пазари в Европа.
Според данните на платформата Numbeo, едно средностатистическо жилище в Лисабон струва около 18.7 пъти годишния доход на едно домакинство. Това означава, че ако цялата заплата бъде отделяна единствено за покупка на имот - без никакви други разходи, ще са необходими почти 19 години, за да бъде изплатен.
Толкова високо съотношение се среща единствено в хърватския град Сплит. За сравнение, покупката на жилище е по-достъпна дори в градове като Париж и Лондон - пазари, които традиционно се смятат за едни от най-скъпите в Европа.
Сред десетте европейски града с най-недостъпни имоти попадат още Прага, Милано, Тирана, Виена, Белград, Париж, Лондон и Бърно.
Източник: iStock
Експертите приемат, че когато съотношението между цената на жилището и годишния доход надхвърли 10, пазарът вече е сериозно недостъпен за местните жители. Лисабон почти удвоява тази граница.
Само за последното десетилетие цените на жилищата в Португалия са се увеличили с близо 240%. За същия период средните заплати са нараснали с едва 59%. Днес квадратен метър в централната част на Лисабон струва около 6760 евро, което означава, че скромен апартамент от 50 кв. м струва приблизително 338 000 евро.
При среден нетен годишен доход от около 17 000 евро сметката излиза безмилостна - почти 19 години доходи за един апартамент. Причините са няколко. Страната строи значително по-малко жилища, отколкото са необходими, предлагането трудно догонва търсенето, а международният интерес към Португалия остава изключително висок. Към това се добавят сравнително ниските лихви по ипотеките през последните години, които също подхраниха ръста на цените.
Жилищната криза доведе и до най-мащабните протести в Португалия от десетилетия насам. Движението Casa para Viver ("Домове за живеене") изкара десетки хиляди души по улиците под мотото "Já não dá" ("Така повече не може").
Източник: iStock
Протестиращите настояват за повече достъпни жилища, контрол върху наемите и използване на празните сгради, като напомнят, че достъпът до жилище е гарантирано право според португалската конституция.
Макар София все още да не попада сред най-недостъпните градове в Европа, тенденцията и у нас е сходна - цените на жилищата растат по-бързо от доходите. По данни на НСИ и Eurostat България е сред страните с най-силен ръст на цените на имотите в Европейския съюз през последните години. В София стойността на жилищата почти се удвои спрямо нивата отпреди пандемията, а през 2025 г. и началото на 2026 г. поскъпването продължи, макар и с по-умерени темпове.
В същото време анализите на БНБ показват, че ипотечното кредитиране остава много активно. Това означава, че търсенето продължава да бъде високо, въпреки увеличаващите се цени.
Източник: iStock
За разлика от Португалия обаче експертите засега не определят българския пазар като "балон". Основните причини са сравнително ниската задлъжнялост на домакинствата, по-строгите правила за отпускане на кредити и продължаващото търсене на ново строителство.
Въпреки че все повече хора се притесняват, че цените са достигнали своя таван, повечето икономисти не очакват драматичен срив. Според Централната банка на Португалия именно ограниченият брой жилища и стабилното търсене продължават да поддържат високите цени. Това означава, че пазарът може да бъде изключително скъп, без непременно да се намира в класически имотен балон.
Едно обаче изглежда сигурно - когато покупката на среден апартамент изисква близо две десетилетия доходи, жилищата все по-трудно могат да бъдат определени като достъпни за хората, които живеят и работят в самия град.
