Хората използват вещества, които променят съзнанието, много по-отдавна, отколкото предполагахме. Ново изследване на останки от човек, живял преди около 25 000 години на индонезийския остров Сулавеси, показва, че той вероятно редовно е смучел бетелови ядки - практика, която според учените дори може да е прераснала в зависимост.
Бетеловите ядки са широко разпространени в Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион и днес се смятат за четвъртото най-употребявано психоактивно вещество в света след алкохола, кофеина и никотина. Обикновено се дъвчат заедно с гасена вар, което освобождава веществото ареколин. То има стимулиращ ефект, повишава бодростта и може да предизвика леко чувство на еуфория.
Досега се смяташе, че бетеловото дъвчене не е по-старо от Бронзовата епоха - преди около 3500 години. Новите открития обаче променят тази представа. Учените са изследвали зъбите на два скелета на праисторически ловци-събирачи и са открили дълбоки, заоблени вдлъбнатини, които изглежда са се образували от продължително смучене на бетелови ядки.
Източник: iStock
Единият от скелетите е на възраст между 25 000 и 16 000 години, което означава, че хората са използвали психоактивни растения още през късния плейстоцен - много преди появата на земеделието и алкохолните напитки в познатия ни вид.
Според професор Адам Брум от Griffith University съвременната практика на дъвчене на бетел вероятно произлиза от много по-древен навик - просто смучене на цели бетелови ядки, което в Сулавеси може да се е практикувало още преди 25 000 години.
Учените дори са успели да установят какъв е бил ефектът. Те поставили бетелови ядки в изкуствена слюнка и използвали получената течност върху лабораторно създадени човешки рецептори. Резултатите показали, че само смученето на ядката освобождава достатъчно ареколин, за да повлияе на мозъчната функция, макар ефектът да е по-слаб от този при дъвчене.
Източник: iStock
Химичен анализ на древните зъби също открил следи от ареколин, което потвърждава, че хората са били изложени на психоактивното вещество.
Има и още една интересна хипотеза. Състоянието на зъбите на древните хора било изключително лошо и учените предполагат, че първоначално те може да са използвали бетеловите ядки заради обезболяващото им действие, например при зъбобол.
Проблемът е, че с времето практиката вероятно е нанесла още по-сериозни щети. Постоянното смучене на ядките износвало зъбите дотолкова, че в някои случаи пулпата - "живата" вътрешност на зъба - била оголена.
Източник: iStock
Така се появил порочен кръг: хората използвали ядките, за да облекчат болката, причинена от увреждането на зъбите, но самата практика допринасяла за още по-тежки увреждания.
"Подозираме, че това не е било просто навик - вероятно е било зависимост", коментира пред IFL Science проф. Брум.
