Идеята за мост, свързващ Сицилия с континентална Италия, съществува от доста време. И наистина имаме предвид дълго време. Очевидно римляните са били първите, които са представили идеята преди хиляди години, предполагайки, че мост от лодки и варели може да бъде начин за свързване на "крака" на Италия с нейното "тяло".
През следващите няколко хиляди години мост между Италия и Сицилия е бил предлаган неколкократно. Той почти се осъществява през 2009 г., но този опит е отменен през 2013 г. И сега, по всичко изглежда, че мост наистина ще бъде построен.
Континентална Италия и Сицилия са разделени от пролива Месина - водно тяло, което свързва Йонийско море на юг с Тиренско море на север. В най-тясната си точка проливът е широк 3.1 километра и именно там би могъл да се свързва пристанищният град Месина от сицилианска страна с калабрийския град Вила Сан Джовани на континента.
Източник: iStock
Новият мост е одобрен от правителството още през януари и след като бъде завършен, той ще бъде най-дългият висящ мост в света с дължина 3600 метра. Нещо повече, дизайнът означава, че теоретично може да издържи на земетресение с магнитуд 7.5 и ветрове със скорост 299 км/ч.
Преди броени дни строителната компания на моста Società Stretto di Messina и Изпълнителната агенция за климата, инфраструктурата и околната среда на Европейската комисия подписаха ново предложение за финансиране, според което ЕС покрива 50% от разходите за изпълнителен дизайн на железопътната инфраструктура (около 25 милиона евро).
Източник: iStock
Строителните обекти трябва да бъдат отворени до края на 2024 г. Общата цена се оценява на около 4.6 милиарда евро. Всичко звучи доста вълнуващо, нали? Но докато сме развълнувани, че Сицилия ще стане много по-достъпна (особено с влак), мостът едва ли ще бъде построен за една нощ. Длъжностни лица предполагат, че няма да бъде завършен до 2030 г. Дотогава ще трябва да преминаваме между двете страни по старомодните начини. Самолетът и фериботът са най-често срещаните начини за прекосяване на Месинския пролив, припомня Time Out.
