Въпреки че нашата планета ни изглежда като константа, тя от време на време напомня за своята мощ, че е жива и се променя. И не говорим само за земетресенията и разместването на тектонските площи, а и за други явления и процеси, които често остават скрити за нас, обикновените хора.
Поредното доказателство, че дълбоко под краката ни бавният механизъм на Земята непрестанно работи идва от Италия. И по-конкретно от района на Апенините - планинската верига, която служи за гръбнак на Италианския полуостров. Тук се наблюдава раздалечаване на земната кора по протежение на планината, като едновременно с това тя е под натиск по външния й край. Така се стига до там, че някои части от региона се издигат, а други потъват.
Сега геолози, ръководени от Стефано Тавани от Университета във Флоренция, публикуват нови разкрития по темата и твърдят, че са намерили отговор за случващото се. Земната кора под Италия се "разкопчава" (като цип), което създава странните геоложки характеристики на повърхността, смятат те.
Източник: iStock
Обясняват, че става дума за процес, наречен деламинация, при който плътната долна част на земната кора и прикрепената към нея литосфера се отлепват от горния слой на кората и потъват в мантията. Той не протича едновременно навсякъде под Апенините, подобно на цип, а има конкретен фронт на движение, по който се случва отлепването. И той е в посока Адриатическата предпланинска зона.
Но за да разберем защо и как всичко това се случва, трябва да върнем лентата назад. Апенините се простират на около 1200 километра по дължината на Италианския полуостров и отдавна са геоложка загадка. Подобно на много други планински вериги, и те са се образували в резултат на сблъсък между тектонски плочи, които в продължение на милиони години са нагъвали и удебелявали земната кора, създавайки величествените му върхове.
Тектонската система под Италия обаче не действа по един и същи начин през цялото време. Докато скалният блок, потъващ в мантията, постепенно се е оттеглял, земната кора зад растящата планинска верига се е раздалечавала, което е довело до отварянето на Тиренско море. И така Апенините се оказват в необичайна ситуация - докато външният край на планинската верига продължава да се свива, земната кора по-назад се разтяга.
Източник: iStock
В продължение на милиони години тези противоположни движения са били част от една и съща тектонска система. В периода преди около 10 до 2 милиона години свиването на централните Апенини с приблизително 100 километра е било съпътствано от разтягане в подобен мащаб в разположения зад тях Тиренски регион. Това едновременно свиване и разтягане по-рано се е обяснявало с процеса на "отстъпване на плочата" (slab rollback) - оттегляне на потъващата тектонска плоча, което разтяга земната кора зад планинския фронт, докато свиването продължава по-на изток.
Преди около 2 милиона години обаче настъпва важна промяна. Основната фаза на разтягане, довела до образуването на Тиренското море, приключва, а скоростта на свиване по протежение на апенинския фронт рязко намалява. Деформацията на планинската верига обаче продължава и сега с нея очевидно се случва нещо друго.
Чрез различни замервания и анализи се установява, че различните видове деформации са съсредоточени около една и съща структура дълбоко под Апенините. По протежение на повече от 500 километра от планинската верига изследователите откриват зона, в която границата "Мохо" откъм Тиренската страна се застъпва с границата "Мохо" откъм Адриатическата страна. И тази удвоена кора се определя като зона, в която долният слой на земната кора се отделя, подобно на точката, в която парче тиксо се отлепя от повърхността, докато го дърпаме.
В рамките на планинския пояс е измерено разтягане със скорост около 4 мм годишно, докато към външния му край част от това движение се компенсира от свиване със скорост приблизително 2 милиметра годишно. изследователите сравняват тази деформация на движения, наподобяващи акордеон, обяснява Science Alert.
