Има концерти, на които отиваш заради една песен. А накрая си тръгваш с усещането, че си открил цял нов артист. Точно така се почувствах след първата среща на българската публика с Крис Айзък снощи, 22 юни, във Vidas Art Arena. Признавам си - като много хора и аз свързвах името му най-вече с вечната балада "Wicked Game", една от най-разпознаваемите любовни песни в музикалната история. Само че концертът му в София се оказа прекрасно напомняне колко несправедливо е един изпълнител да бъде сведен до един-единствен хит.
Още по-изненадващо беше друго. Някъде по средата на концерта осъзнах, че човекът на сцената е почти на 70 години. Да, Крис Айзък е роден през 1956 година и след повече от четири десетилетия на сцената продължава да изглежда така, сякаш рокендролът е открил тайната на вечната младост.
Още по-любопитно е, че Крис Айзък никога не е бил женен - нещо рядко срещано за човек, прекарал десетилетия под светлината на прожекторите. Самият той често се шегува с този факт в интервютата си и предпочита да пази личния си живот далеч от публичността. Вместо това е посветил голяма част от живота си на музиката, турнетата и дългогодишната си група Silvertone, с която свири над 40 години. 48 всъщност, както сподели той самият.
Източник: GettyImages
Но, да се върнем на концерта от снощи все пак. Ако някой е очаквал два часа меланхолия в стила на "Wicked Game" (като мен), вероятно е останал сериозно изненадан, но в никакъв случай и разочарован.
"Ако обичате тъжни любовни песни, на правилното място сте", пошегува се Крис Айзък по време на концерта, но далеч не беше прав. Оказа се, че голяма част от репертоара на Айзък е зареден с енергия, рокабили ритми и заразително добро настроение. Песни като "Baby Did a Bad Bad Thing", "Blue Hotel", "Big Wide Wonderful World" и други показаха една съвсем различна страна на артиста - далеч по-дива, по-забавна и много по-рокендрол.
Разбира се, не липсваха и баладите - "Two Hearts", "The Way Things Really Are", "Black Flowers" и други, като на едно от парчетата Айзък не пропусна да покани и няколко двойки на сцената, които да потанцуват около него и бенда му. Крис Айзък направи и няколко страхотни кавъра, между които се откроиха "Can't Help Falling in Love" на Елвис Пресли, "Pretty Woman" на Рой Орбисън и "Shake Your Hips" на Rolling Stones.
През цялото време Крис Айзък пееше, разхождаше се по сцената, флиртуваше с публиката, разказваше истории и се шегуваше така, сякаш се намира сред стари приятели, а не пред хиляди непознати. Харизмата му беше толкова естествена, че на моменти концертът приличаше повече на непринуден разговор, отколкото на строго режисирано шоу.
Източник: GettyImages
Като се замисля, силното му сценично присъствие не би трябвало да ме изненадва толкова много, защото Айзък има и сериозна актьорска кариера. Работил е с легендарния режисьор Дейвид Линч, появява се във филми като "Туин Пийкс: Огън, следвай ме", "Мълчанието на агнетата" и "Широко затворени очи". Всъщност именно Линч изиграва ключова роля в кариерата му, когато включва "Wicked Game" във филма "Диво сърце". Тогава песента, която първоначално остава почти незабелязана, се превръща в световен хит и буквално променя живота на музиканта.
Най-впечатляващото снощи, освен блещукащите му костюми, беше енергията. Около 30 песни прозвучаха през вечерта, а Айзък сякаш отказваше да забави темпото. Нямаше умора, нямаше рутинно отбиване на номера. Само артист, който очевидно все още изпитва удоволствие от това, което прави. Е, как да не се зарази човек.
Любопитното е, че кариерата на Крис Айзък винаги е вървяла по собствен път. Макар често да е сравняван с легенди като Елвис Пресли и Рой Орбисън заради характерния си глас и ретро звучене, той никога не се превърна в копие на някого. Именно тази смесица между рокендрол, рокабили, кънтри и поп му позволява да остане разпознаваем.
Смятах, че "Wicked Game" ще е запазена за финала, но неочаквано за всички, тя дойде още в началото на сетлиста му - може би беше шестата поред. Първите акорди предизвикаха мигновена реакция и за няколко минути цялата публика запя заедно с него. Това беше от концертните моменти, които ми напомнят защо има песни, които никога не остаряват.
Източник: GettyImages
А историята зад "Wicked Game" е почти толкова интересна, колкото и самата песен. Айзък разказва, че я написал за една вечер след телефонно обаждане от жена, към която изпитвал силно привличане, но същевременно знаел, че ще му донесе неприятности. Така се ражда една от най-разпознаваемите любовни песни на всички времена - композиция, която повече от 35 години по-късно продължава да звучи еднакво магично.
Да, отидох на концерта най-вече заради това парче, но ако трябва да бъда честна, черешката на тортата за мен не беше "Wicked Game". Беше осъзнаването колко много бързи, жизнени и забавни парчета има в каталога на Крис Айзък. И колко лесно сме склонни да забравим, че зад една от най-тъжните любовни балади стои артист с огромно чувство за хумор, неподправено сценично присъствие и завидна енергия, която не спря да демонстрира, разхождайки се не само по сцената, а и сред публиката. Тук е моментът да споделя и колко феноменално добър е целият му бенд и в какъв прекрасен синхрон работят заедно.
След първото гостуване на Крис Айзък в България останах с чувството, че е от изчезващата порода артисти, които не разчитат на скандали, ефекти или носталгия. На почти 70 години (навършва ги на 26 юни) той все още излиза на сцената с енергията на млад рокендрол бунтар, шегува се като стендъп комик и пее така, сякаш тепърва трябва да доказва колко е добър. Така че, след първия му концерт у нас остава само един въпрос - защо чакахме толкова дълго, за да го видим на живо?
