„Хамнет“ с Джеси Бъкли и Пол Мескал е един от най-разтърсващите филми на годината

С началото на наградния сезон в Холивуд, който вече започна, се открояват и най-значимите филми за изминалата година. Сред тях е и "Хамнет", който грабна две от най-важните отличия на наградите Златен глобус - за най-добър филм - драма, както и за главна женска роля за изпълнението на Джеси Бъкли.

Драмата на Клои Жао се очертава сред фаворитите и за Оскарите, за които има общо осем номинации, включително за най-добър филм. Последно режисьорката взе наградата на Академията за "Земя на номади" (2020 г.), а ако на предстоящата през март церемония спечели отново, "Хамнет" ще е вторият ѝ награден филм.

Освен негов режисьор, Клои Жао е и съсценарист, заедно с Маги О'Фарел - авторката на едноименния бестселър от 2020 г., на който е базиран. Както книгата, така и филмът представят ненавременната и трагична смърт в детска възраст на Хамнет - синът на Шекспир, като отправна точка и вдъхновение за написването на "Хамлет" - една от най-великите пиеси на всички времена. Както уточняват и въвеждащите надписи във филма, в Англия от XVI век имената Хамнет и Хамлет са били взаимозаменяеми.

Източник: Forum Film

За разлика от романа обаче драмата на Клои Жао не включва вътрешните монолози на героите и следва хронологичната времева линия на събитията, което ѝ придава по-класическа рамка. Въпреки това поетичността не е отнета - филмът е колкото визуално красив, толкова и дълбоко емоционален. Дори нещо повече - той е разтърсващ и безмилостен към зрителя със суровата си история, магична символика и впечатляващ с безкомпромисното изпълнение на актьорите.

Още началните кадри ни потапят в завладяващата обстановка на горския мистицизъм, в който обаче Агнес (Джеси Бъкли) не чувства безпокойство, а дори точно обратното. Нейната силно осезаема връзка със земята, дърветата и всичко природно е обяснена с това, че е дъщеря на горска вещица. В свободолюбивия ѝ бунтарски характер бързо се влюбва Уилям (Пол Мескал) - учител по латински и поет, който се бори срещу волята на насилствения си баща да наследи занаятчийски му бизнес.

Източник: Forum Film

Именно онези качествата, които се струват странни на всички останали, правят Агнес прекрасна в очите на Уилям. В първата част на филма проследяваме бурната им връзка, брака, който сключват въпреки неодобрението на семействата им, както и раждането на децата им. Първоначално съвместният им живот изглежда идиличен. Агнес ражда първото дете там, където винаги се е чувствала свързана с корените си - в гората.

Малко след като дъщеря им Сузана (Боди Рей Брехнах) израства, Агнес забременява отново, но този път е принудена да роди у дома - лошо предзнаменование. Но близнаците Джудит (Оливия Лайнс) и Хамнет (Джейкоби Джуп) имат свръхестествена връзка помежду си, която впоследствие се оказва ключова за развитието на историята. Междувременно пък Уилям преследва мечтата си да поставя пиесите си в лондонския театър, дори и това да означава месеци, прекарани далеч от семейството.

Източник: Forum Film

Смъртта на Хамнет едва на 11-годишна възраст обяснява събитията, които се случват след това. Агнес и Уилям се справят с личната си трагедия по различен начин, а отчуждението помежду им подлага неразрушимия им досега съюз на изпитание. Всичко това води до заключителната сцена, която е една от най-трогателните не само в целия филм, но и в киното от последните години изобщо.

Финалът е поразително въздействащ - това е и моментът, в който режисьорката Клои Жао изяснява неговата цел. А именно не просто да представи една красиво заснето любовна история, последвана от трагична загуба и агонизираща мъка, която да разтърси зрителя, а да напомни, че изкуството е повлияно от живота и в това е неговата сила да бъде изцеление.

Това, което режисьорката и авторката и съсценарист Маги О'Фарел представят през тяхната призма, е как Шекспир трансформира своята мъка в пиесата "Хамлет" - в нея прозират скръбта и отчаянието от неспособността на човек да промени съдбата. Но творбата на поета е и начин да почете сина си, да се сбогува с него.

Източник: Forum Film

Кинематографията, както и музиката на композитора Макс Рихтер отразяват вътрешния свят на героите и допълват прекрасно цялостната атмосфера. Но именно състраданието и любопитството, с което Клои Жао подхожда към филмите си, е това, от което "Хамнет" е имал нужда, за да въздейства толкова силно емоционално.

И все пак, филмът едва ли щеше да бъде толкова завладяващ, ако не разчиташе на безкомпромисната игра на двама от най-магнетичните млади ирландски актьори - Джеси Бъкли и Пол Мескал. В "Хамнет" актьорът от "Нормални хора" и "Гладиатор II" внася дълбока сила в изпълнението си и показва способността си да бъде силно изразителен чрез трансформацията на своя герой от млад поет до разтърсен от агония мъж, загубил сина си.

Най-очакваните кинопремиери за януари

Между които и "Прислужницата" със Сидни Суийни

Несъмнено обаче звездата във филма е Джеси Бъкли. Суровата интензивност, с която подхожда тя към ролята си е зашеметяваща, представяйки един откровен, плътен образ, с който канализира цялата мъка на своята героиня. Именно нейна е и кулминационната сцена във филма, която би оставила всеки обезоръжен от пронизителната ѝ болка.

Източник: Forum Film

Въпреки възможността някои моменти да се сторят преувеличени на екран и някои зрители да ги заподозрат в манипулативност, филмът остава верен на идеята си да ни покаже как човешките преживявания могат да се трансформират в изкуство и как нещо толкова лично като чувството на скръб за някого може да се превърне в изцеление за друг.

"Хамнет" на Клои Жао започва като любовна история, а след това продължава като семейна, преди да ни преведе през дълбоката болка и конфликта на героите, за да достигне до своя катарзисен момент. А всичко това е представено с изключителна чувствителност, която не просто въздейства, а разтърсва, за да остави траен отпечатък в душата и съзнанието на зрителя.

"Хамнет" е по кината от 23 януари