ПРЕДИ ПУКАНКИТЕ

  • Времетраене: 1 час и 58 минути
  • Режисьор: Ридли Скот
  • В главните роли: Джейкъб Елорди, Джош Бролин, Маргарет Куали, Гай Пиърс, Алисън Джани
  • С какво да се подготвим: книгата "Кучешките звезди" на Питър Хелър, изд. Екслибрис

Човечеството е почти напълно заличено от смъртоносен вирус. Малкото оживели оцеляват както могат - поотделно, създали малки убежища на изолирани места, като полуподивели банди, които убиват и плячкосват, или в подобни на секта общества, движени от жестоки и примитивни правила.

Едва ли някоя от тези концепции за постапокалиптичния свят може да ни изненада. Гледали сме ги във всякакви вариации във филми като "28 дни по-късно", "Лудият Макс", "12 маймуни", "Пътят", "Аз съм легенда", "The Last of Us: Последните оцелели" и дори "Историята на прислужницата".

Затова, когато през 2026 г. режисьор от ранга на Ридли Скот решава да ни разкаже именно такава история, очакваме нещо уау. Или поне нещо повече от това, което вече сме видели. За съжаление "Кучешките звезди" не оправдава очакванията.

Снимка 776448

Източник: Форум Филм България

Филмът е базиран на едноименния роман на Питър Хелър от 2012 г. В книгата историята е разказана от първо лице от Хиг (Джейкъб Елорди) - бивш монтьор, оцелял след смъртоносния вирус, отнесъл бременната му съпруга. Той живее в странна симбиоза с чепат бивш военен на име Бангли (Джош Бролин) на изоставено малко летище някъде сред Колорадо. Хиг прави огледи на околността с помощта на малката си "Чесна", с която зарежда продукти от опустошения Денвър, а Бангли покрива периметъра от няколко километра с богат арсенал и тренировката си на военен.

Това, което крепи Хиг след смъртта на жена му и нероденото му дете, е кучето му Джаспър. Разбираме, че то е най-близкото му същество основно благодарение на играта на белгийската овчарка. Елорди - при все цялата си харизма и сексапил, не успява да ни убеди нито в дълбоката скръб, нито в емоционалните дебри, в които се лута душата на героя му. Но сексапилът никога не е бил от полза при идването на апокалипсиса...

Случайно засечен на няколко пъти радиосигнал кара Хиг, както и загубата на единствения му приятел (сещате ли се кой?) е причина той да реши да изостави относително спокойното си съществуване с Бангли и да тръгне да търси наченки на човешка цивилизация някъде другаде. До тук "Кучешки звезди" върви с по-меланхоличен ритъм, който - честно казано - стои съвсем естествено за историята, която ни се поднася. Явно обаче Ридли Скот внезапно се сеща, че прави филм за края на света и решава да раздвижи нещата.

Снимка 776451

Източник: Форум Филм България

Така на бърза ръка се сдобиваме със зачатък на любовна история (героинята на Маргарет Куали, която е оцеляла в друга част на САЩ, си харесва Хиг) и разнороден екшън (Джош Бролин влиза в режим "командос" и избива цяла банда постапокалиптични неонацисти, а някъде другаде от гората излизат дългокоси конници с нарисувани лица, които издават нечленоразделни звуци и също искат да убиват).

Голямото "какво, по дяволите?!" идва с появата на Дарлийн (Алисън Джани) - жена, облечена в ретро униформа на стюардеса, която поднася мартинита, пее "Fly Me to the Moon", ръководи зловеща секта, препарираща хора и има апетити към главните ни герои.

Снимка 776449

Източник: Форум Филм България

Колкото и френетична да е Джани в ролята си, трябва да кажем, че тази сюжетна линия ни хвана неподготвени и ни накара да се убедим, че дори и Ридли Скот понякога не е наясно какво прави. Важно уточнение - в романа историята със стюардесата отсъства и очевидно е хрумване на сценариста Марк Смит.

Всъщност голяма част от фиаско моменти в "Кучешките звезди" са резултат от сценария. Някои излишни подистории можеше да бъдат пропуснати за сметка на страхотно създадената атмосфера и малко повече дълбочина в изграждането на героите. Когато разполагаш с Джейкъб Елорди обаче, последното е малко трудно. Вероятно неслучайно първоначално ролята е била предвидена за Пол Мескал.

Снимка 776452

Източник: Форум Филм България

"Кучешки звезди" все пак има и няколко добри страни. На първо място е Джош Бролин, който досега не е успял да ни разочарова. На второ е страхотната кинематография - ако не друго, при Скот поне на това можем да разчитаме.

Да не забравим саундтрака и разкошната песен "Like Real People Do" на Хозиър, с която започва и завършва филмът, и която сякаш е писана за него. Но не е, за разлика от слабия сценарий...

"Кучешките звезди" е по кината от 28 август