Родена на 29 октомври 1861 г. на отдалечения остров Окньо, Каролина e едно от шестте деца и единственото момиче в своето семейство. Животът й e съвсем обикновен докато един ден през 1876 г. наглед безобидна болка в зъба не променя съдбата й завинаги.
Тя се оплаква от зъбобол и чувство на общо безпокойство. Майката на момичето се опасява, че на дъщеря й е направена магия или е обладана от зъл дух и с тази идея я праща да си почива. Отмората на Каролина обаче се превръща в сън, от който тя не се събужда цели 32 години.
Бащата е беден рибар и не могат да си позволят услугите на лекар. Вместо това акушерката в града я преглежда, но не може да каже нищо за състоянието й. Тъй като момичето продължава да спи, в крайна сметка съседите плащат за посещение на лекар, който също не успява да събуди спящото момиче и установява, че то е в кома.
Този лекар продължава да посещава Каролина в продължение на една година, след което пише до редактора на водещото медицинско списание в Скандинавия, като иска помощта на други професионалисти в намирането на лек за непрекъснатото й състояние на сън.
През 1892 г. лекар на име Йохан Емил Алмблад идва в дома на семейството и прехвърля Каролина в болница, за да я наблюдава. По време на болничния престой състоянието й остава непроменено - нещо като ступор, неспособна да говори и нечувствителна към убождания и допир. Третирането с електричество също се оказва неефективно. Лекарят я изписва с диагноза паралитична деменция. Това е тежко невропсихиатрично разстройство, което се причинява от късен стадий на сифилис. Малко вероятно е обаче тя наистина да е страдала от това заболяване.
След като прекарва един месец в болницата, Каролина е изпратена обратно в дома си. И не е прегледана отново от лекар, докато не се буди през 1908 г. - цели 32 години след като заспива.
Източник: iStock
Историите за Каролина по време на продължителния й сън са изпълнени с противоречия. Семейството й твърди, че тя консумира само по две чаши мляко на ден, но има предположения, че Каролина от време на време се движи или издава звуци. Роднините й забелязват също, че някои предмети в стаята й са премествани, което намеква за възможна физическа активност на спящата. Когато майката на Каролина почива през 1905 г., здравето на момичето видимо се влошава, вероятно поради прекъсване на грижите за нея. Малко след това за нея започва да грижи баща ѝ.
Един ден - 3 април 1908 г. икономката влиза и намира Каролина на четири крака на пода, плачеща. Когато й нареждат строго да си легне, тя пита: "Къде е мама?". Когато братята се прибират, тя не ги познава. "Не са братята ми, защото бяха толкова малки", добавя тя.
Източник: iStock
В първите дни след събуждането си тя е много слаба, избягва светлината, отговаря на въпросите с колебание и се движи трудно. Изненадващо, въпреки състоянието си, показва силен апетит и консумира храната си с ентусиазъм. Каролина може да си спомни ученическите си години и посещенията в църквата и дори започва да участва в домакинската работа. Тя обаче не задава никакви въпроси за миналото или какво се е случило по време на болестта. Нито пита за смъртта на майка си.
По време на боледуването си Каролина не е прегледана от обучен психиатър. Тези специалисти по това време са изключително оскъдни и малкото налични са основно свързани с държавната психиатрична помощ. Въпреки че Каролина е интервюирана от журналисти няколко пъти след събуждането си, не е направено сериозно проучване относно обстоятелствата около заболяването и условията, при които е протекло възстановяването.
Източник: iStock
Две години след като се буди, лекар от Стокхолм на име Харалд Фрьодерстрьом я посещава и прекарва много време в опити да разбере какво наистина се е случило с нея. Фрьодерстрьом установява, че Каролина е над средната интелигентност. Тя може да чете и пише и знае имената на краля и кралицата на страната си, но не може да посочи Стокхолм на картата.
Фрьодестрьом незабавно отхвърля идеята за пълен зимен сън, твърдейки, че за Каролина би било невъзможно да издържи толкова продължителен период, без да гладува. Вместо това той спекулира, че Каролина е претърпяла форма на психоза, предизвикана от травматично събитие. Това я кара да се скрие под одеялата си като начин да се предпази от суровата реалност на света.
През целия този труден период нейната всеотдайна майка стои до нея, помагайки й да прикрие факта, че всъщност не е в хибернация. Членовете на семейството и роднините са накарани да вярват, че тя е в дълбок сън, когато в действителност Каролина остава в пълно съзнание по време на болестта си.
Твърдението на семейството, че Каролина е консумирала само две чаши мляко дневно в продължение на 32 години може да се обясни само с присъствието на лоялен болногледач, който дискретно се е грижил за нейните нужди. Този болногледач действа тайно, без знанието на другите. Силното отслабване, настъпило след смъртта на майка й, може да се възприеме като следствие от това, че тя не се храни по същия начин, както преди. Ролята на майката очевидно е ключова, тъй като тя храни "заспалата" си дъщеря и помага да се поддържа фантастичната версия за дългосрочния сън.
След събуждането си Каролина започва да води доста здравословен живот. Умира през 1950 г. на 88 години от вътречерепен кръвоизлив, пише Amusing Planet.
