На 29 януари 1982 г. Стив Калахан - млад, но вече опитен моряк, тръгва на пътешествие от Канарските острови до Антигуа с Napoleon Solo - 6.5-метрова, самостоятелно проектирана лодка. Тогава на 29 години, той започва едно вълнуващо приключение, което след около седмица обаче рязко прави неочакван завой.
Морето се разбунтува, а в резултат на предполагаем удар от кит, лодката му е силно повредена и не след дълго потъва. Преди това мъжът все пак успява да грабне някои от най-необходимите му принадлежности и да се спаси с надуваемия сал. И това е едва началото на мисията му за оцеляване.
На борда на спасителния сал Стив Калахан разполага само с ядки, стафиди, яйца, печен боб, зеле, консерва месо и 240 мл вода. И изпада в състояние на съществуване, което настъпва след като оцелява първоначалната заплаха.
"Наистина е трудно да се премине. За мен това продължи около две седмици. На практика целият ти живот е изхвърлен в тоалетната и си казваш: "Е, сега как да оцелея?", споделя вече 73-годишният мъж четири десетилетия след преживяването си.
Той не крие, че докато е оцелявал, се е самообвинявал за всичките си провали и е изпаднал в размишления за живота. И макар тогава да осъзнава опасностите от това да остане съвсем без храна и вода, той започна да приема ситуацията си като продължение на пътуването си. Води си дневник и прави опити да установи местоположението си. И тъй като не го оставя чувството, че ще умре насред океана, решава да напише епитафията си върху парчета хартия.
Докато междувременно прави опити да привлече вниманието на преминаващи кораби (които остават безуспешни), Стив Калахан започва да отслабва бързо, а тялото му става в рани. За да оцелее, той се научава да си пречиства вода за пиене, с помощта на подръчни материали, които е успял да вземе от лодката, научава се и да лови риба с копие. Но опасности също дебнат отвсякъде.
"Имах редица срещи с акули, някои от тях доста страшни, но не бях тормозен от тях по цял ден. Наистина беше съществуване като на пещерен човек, но в морето", разказва морякът пред People.
По думите му е започнал да вярва, че скоро ще бъде спасен, след като е забелязал самолет да прелита над него. Това му е подсказало, че сушата е близо, а фарът, чиито светлини е видял, впоследствие са се оказали тези на фара на карибския остров Мари Галанте - на около 160 км южно от първоначалната му дестинация Антигуа.
Така, една сутрин, спасителният сал на Стив Калахан привлича птици, заради рибата, която се е научил да лови. Благодарение на това двама рибари се натъкват на корабокрушенеца. И след 76 дни и загубена една трета от телесното му тегло, той е откаран в болница, където се възстановява.
Днес, 40 години по-късно, неговата невероятна история продължава да се помни. Спасителният му сал сега се намира в музея Peabody Essex в Салем, Масачузетс. А приключенията си Калахан разказва в мемоарите си от 1986 г. Adrift: Seventy-six Days Lost at Sea. През 2024 г. пък излиза и документалният филм 76 Days, базиран на книгата.
