Изследователи от Харвард и Университета на Северна Каролина в Чапел Хил решили да проверят как възприемаме самохвалството, прикрито с фалшива скромност, и да сравнят усещането с това, което изпитваме, когато някой се хвали открито или се оплаква.
Резултатите са публикувани в Journal of Personality and Social Psychology. Те показват, че когато се опитваме да се похвалим, но го правим, уж изтъквайки своя положителна черта като отрицателна, това дразни околните много повече, отколкото ако просто открито се похвалим.
Учените установили, че прикритото самохвалство е много разпространено и вероятно всеки от нас го прави, поне в определена степен. По време на изследването били анкетирани 646 души и 70% от тях можели да си спомнят скорошен случай на такъв тип самохвалство.
Източник: iStock
Около 60% от прикритите самохвалци изглежда се осланяли на фалшиво оплакване като: "Ох, омръзна ми да ям и да не качвам нито килограм отгоре." Други предпочитали да завоалират хвалбата в престорена скромност: "Защо винаги на мен възлагат най-отговорните задачи?"
Изследователите стигнали и до извода, че хората гледат с по-добро око на тези, които се хвалят открито, отколкото на прикритите самохвалци, които дразнели повече дори от мрънкащите.
Това е така, защото ключов фактор за това да бъдем харесвани и да ни се доверяват е искреността (която, разбира се, не преминава границите на доброто възпитание и отношение към околните).
Затова, ако искате да разкажете за радостта си от нещо на другите, направете го с открито сърце и искреност - може би така и те ще я споделят с вас.
