Ако сами не спадаме към тази графа, то със сигурност познаваме поне един човек, който се превръща в истински звяр, когато му пристърже коремът. Както се казва (вече) - не си ти, когато си гладен.
И това си е напълно вярно. И макар и според Time, учените да нямат категоричен отговор каква е връзката между двете състояние, все пак има две основни хипотези, които звучат достатъчно правдоподобно.
Източник: iStock
Първата е, че организмът има нужда от своето гориво, за да контролира всички процеси. Сред тях е контролът на емоциите. А когато сме гладни, тази регулация е силно затруднена.
Горивото се изразява в глюкозата, която тялото произвежда като продукт от консумираната храна. Въпреки че мозъкът ни е само 2% от целия организъм, той консумира цели 20-30% от енергията. Затова липсата на храна може да доведе до промяна в редица от процесите му.
И не говорим само за трудни за контролиране емоции, а и за липса на концентрация например. Това си е, един вид, инстинкт за самосъхранение - когато няма с какво да се храни, мозъкът ни кара да мислим само за това. Всичко останало се възприема като дразнител и предизвиква гняв.
Източник: iStock
Освен това, хормоните, които изпращат сигнал към мозъка, че е време да се яде, въздействат на част от онези участъци, отговорни и за стреса и неспокойството. Те идват при липсата на храна, която е основна необходимост на всяко живо същество.
Има го обаче и обратният процес - когато сме под стрес, по-често посягаме към храната. Напрежението в работата също допринася за това да станем раздразнителни и дори агресивни, когато дойде време за обедна почивка.
А решението е само едно, и е доста просто - да хапнем. Но не да се нахвърляме на всичко, което очите ни видят. По-често и по малко. И, разбира се - здравословно. Така ще си набавим необходимото гориво и на околните няма да им се налага да бягат надалеч, когато ни пристърже коремът.
