Ако някой попита къде по света животът е най-скъп, първите отговори вероятно ще включват добре познати метрополиси като Лондон, Дубай или Ню Йорк. Но днес най-скъпият град на планетата не блести с небостъргачи, гурме ресторанти или дизайнерски бутици. Най-скъпият град се намира сред руини и пясък - в сърцето на ивицата Газа.
Под тежката израелска блокада, храната, водата и горивото напоследък там не просто липсват - те са се превърнали в символ на невъзможното. Ежедневни стоки като брашно, захар и леща се търгуват на цени, които доскоро биха звучали като шега. Но това е самата истина и никак не е смешна.
Вчера, 28 юли, стана ясно, че за пръв път от седмици хуманитарна помощ е достигнала до ивицата Газа в по-големи мащаби - по земя през няколко гранични пункта и по въздух с парашути. Израелската армия е заявила, че извършва "хуманитарно прекратяване на огъня" в някои части на ивицата Газа между 10 и 20 ч. всеки ден до второ нареждане, разбираме от ARD. Въпреки че армията обяви също, че ще осигури безопасни коридори за преминаване на конвоите с хуманитарна помощ в регионите, положението в Газа продължава да е много сериозно.
Източник: GettyImages
Пазарът на оцеляване
В Газа цените на хранителните продукти не просто са високи - те са в пъти над обичайното. Един чувал брашно от 25 килограма вече струва над 400 британски лири - повече от вечеря в ресторант със звезда Michelin в Париж, пише Metro. Килограм захар достига до 88 паунда, а лещата - над 20.
Тези цени не са резултат на инфлация или търговски спекулации, а на пълно отсъствие на свободен пазар. Границите са затворени, доставките са блокирани, а човешката нужда от храна е превърната в стока за оцеляване. Хората се редят с часове, понякога без успех, а черният пазар процъфтява, захранван от отчаяние.
Източник: GettyImages
Една храна на ден - или никаква
За много семейства в Газа животът се е свил до ежедневна борба с глада. Ситуацията е толкова тежка, че дори хуманитарниte работници, които би трябвало да подкрепят другите, се борят за прехрана. Храненето веднъж на ден е станало норма, а физическите симптоми като слабост, замаяност и изтощение - постоянен спътник.
Това не е кризисна ситуация, която се развива бавно и предвидимо. Това е ускорен колапс. Децата отслабват с дни, възрастните губят способността си да се движат или работят. Липсата на енергия превръща дори простите дейности в предизвикателство.
Спомените - в пепел, надеждата - в бутилка
Много семейства са загубили домовете си. Стаите, в които доскоро се смеели деца, днес са купчини от сив прах. Играчките са затрупани, мебелите - унищожени. Животът преди войната вече изглежда като далечен сън.
Източник: GettyImages
В опит да помогнат, египетски доброволци започнват трогателна инициатива: пълнят пластмасови бутилки с ориз, леща и зърно и ги пускат в Средиземно море с надеждата да достигнат до бреговете на Газа.
Помощта, която не стига
Международната общност реагира - с късна и често символична помощ. Авио доставки, ограничени хуманитарни коридори, обявени хуманитарни паузи. Но тези мерки не променят съществено реалността. Хиляди камиони с храна и лекарства чакат разрешение да влязат в Газа от Йордания и Египет. И докато се водят преговори и се разменят обвинения, гладът върши своето - бързо и безмилостно.
