Алкохолът е една от онези субстанции, които афектират почти всяка една част и система в организма ни.
Като основен апарат в съществуването ни, мозъкът е основният потърпевш, когато прекалим с чашките.
Нужни са само 0.16 промила алкохол, за да вкараме мозъка си в режим, в който създаването на нови спомени е трудно, а да не кажем и невъзможно.
Това е достатъчен градус, за да решим, че искаме да танцуваме на масата или че искаме да се разсъблечем.
Източник: iStock
Този момент може да настъпи от 30 до 90 минути, след като сме обърнали по някое питие, тъй като тогава концентранцията на етанол в кръвта достига първите си висини.
След този момент алкохолът може с лекота да премине кръвно-мозъчната бариера и съвсем свободно да ни вкара в пиянски делириум на радост, рев и всичко останало.
Лошото обаче е, че алкохолът афектира някои от основните рецептори в хипокампуса ни - главен хъб за формиране на спомени.
Източник: iStock
Най-силно засегнати са GABA рецепторите в мозъка, които имат инхибиращ ефект за мозъчните сигнали. Логичните разсъждения и създаването на спомени стават почти непосилни за сивото ни вещество.
Това е и причината често поведението ни да няма нищо общо с реалната ни същност, когато сме под влияние на алкохол.
В мозъкът започват да се освобождават също серотонин и допамин, които се асоциират с чувства на любов и щастие.
За съжаление обаче тези химикали бързо спадат като поизтрезнеем, а липсата им започва да предизвиква негативни емоции и подобни на абстиненция симптоми - треперене, гадене, усещане за студ, липса на концентрация и... абе, класически махмурлук.
Източник: iStock
Добрата новина е, че тези ефекти у мозъка изчезват след като преспим и се презаредим с вода и хранителни вещества.
Лошата е, че честото напиване има доказан негативен ефект върху здравето на мозъка, който може да се прояви в дългосрочен план като реална физическа или психологическа болест.
