Малко хора могат да се похвалят, че хапват ястие, което присъства и на кралска трапеза. Или че в домашни условия произвеждат храна, която ще спаси цяла армия.

Но ако обичате сладка и си ги приготвяте вкъщи, вие сте точно сред тези хора. Защото десертът е бил страст на Луи XIV, а Наполеон и британското правителство са го използвали за подкрепа на армията и населението във военни условия.

Сладката имат изключително дълга история, като рецепта за приготвянето им се появя още през I в.сл.Хр. в първата кулинарна книга "Изкуството на готвенето".

Началото

Всъщност, сладката не се раждат като деликатес, а като необходимост. В древни времена хората е трябвало да намират други начини да съхраняват храната си, за да имат запаси от нея за по-тежки периоди.

За целта те използвали методите на осоляването, опушването и изсушаването. Медът също се оказва доста ефикасен начин за консервиране. В него потапяли плодове, които после били любими на римляни и гърци, но методът се срещал и сред много други култури.

Ето как се раждат и първите сладка. Едва когато кръстоносците пренесли захарта в Европа от Азия, където арабите я използвали за консервирането на плодове още от IV век, медът бил изместен от сърцата (и бурканчетата) на жителите на Стария континент.

Сладост на кристали

Рядка и изключително скъпа, захарта превърнала сладката в храна за аристокрацията и заможните граждани. Затова и пировете на Луи XIV винаги завършвали със сладко, поднесено на сребърни блюда и консумирано със сребърни прибори.

Захарта станала достъпна за обикновените хора едва след индустриалната революция през XIX век. Тогава тя направила по-достъпен и вече оформения в края на XVIII век вкус към гастрономията и храненето навън. Така сладката от метод за запазване на храната, се превърнали в деликатес.

Радост за масите

Сред популярните почитатели на сладката са Жана д'Арк, Катерина Медичи, Нострадамус (в основата на негов любовен еликсир стои именно сладко), Мария Кюри и Волтер.

След като станало ясно, че съдържащият се в сладката витамин C предпазва от скорбут, моряци и пирати се запасявали с тях преди всяко свое пътуване.

Така, малко по малко, търсенето растяло, но производството било в доста малък, почти домашен мащаб. Всичко обаче се променя, когато Наполеон обявява конкурс за създаване на метод за съхранение на огромни количества храна, който да се използва при походите на армията му.

Сладката революция

Никола Апер е човекът, открил, че когато се свари при висока температура, след което се сложи в херметически затворени съдове, храната се запазва.

След него Луи Пастьор провел задълбочени изследвания през XIX век, усъвършенствал метода му и, на практика, обрал славата за консервирането на храна. Но, това е съдбата...

По време на Втората световна война пък британците се уплашили, че хранителните им запаси ще се изчерпят. Затова правителството отпуснало хиляди паундове за закупуване на захар за правене на сладка. Така били произведени 1631 тона, и то от доброволци. Войната продължила пет години, за което време били използвани 5300 тона плодове.

Снимка 361911

Източник: iStock

Сладостта на нашето време

Днес сладката се ядат по-скоро върху палачинки, отколкото върху сребърни подноси. Вместо армии, те са за семейства. Служат за удоволствие, а не за оцеляване.

В едно обаче няма и грам съмнение - достигнали сме поредната стъпка в еволюцията им. Защото днес предизвикателството е да се скъси времето за производство и да се съхранят полезните качества на плодовете. И тук на сцената излиза желиращата захар.

С нея се запазват полезните витамини в плодовете и естествения им цвят, като в същото време се увеличава и срокът на годност на готовата продукция.

Сладък избор, а не горчив опит

И на българския пазар вече има разнообразие от различни марки желираща захар. За разлика от други продукти, Захира е създадена специално за производство на сладка, като при разработването й под внимание са взети всички проблеми, с които една домакиня се сблъсква, докато приготвя бурканчета в домашни условия.

Затова и Захира се прави от селектирана захар, а процесът на производството й гарантира високо качество на резултата. Ето как плодовете се превръщат в сладка, достойни за крале.