Антарктида е едно от малкото места на Земята, където човек никога не е създал постоянно селище. Днес живот има единствено в научните станции, сред които е и българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън - дом на нашите полярни изследователи, които всяка година разкриват нови тайни за най-студения континент. Но дори за учените, свикнали с неговите загадки, една находка продължава да буди недоумение.
През 1985 г. в Антарктида са открити човешки останки на млада жена, за която се смята, че е починала между 1819 и 1825 г. - във време, когато континентът едва започва да се появява на картата на човешките открития.
Това е особено странно, защото макар преди милиони години Антарктида да е била покрита с дъждовни гори, блата и да е била обитавана от динозаври, когато първите хора напускат Африка, тя вече е прекалено студена и недостъпна, за да поддържа човешки живот без съвременни технологии.
Все пак има легенди, които поставят под съмнение официалната история. Според преданията на маорите полинезийският мореплавател Хуи Те Рангиора (известен още като Уи-те-Рангиора) достига далечните южни води още през VII век. В легендите той описва "мъгливо, тъмно място, което слънцето не огрява" и безкрайна ледена пустош - описание, което някои учени смятат за най-ранното свидетелство за среща с Антарктида.
Източник: iStock
Първото официално потвърдено виждане на континента обаче идва чак през 1820 г., когато руският мореплавател Фадей фон Белингсхаузен съобщава, че е видял "леден бряг с изключителна височина". През следващите десетилетия Антарктида привлича все повече изследователи и ловци на тюлени, а немалко от тях плащат с живота си за своите експедиции.
Именно затова откритието от 1985 г. изглежда толкова необяснимо. Докато събира морски отпадъци на плажа Ямана, чилийският професор по биология Даниел Торес Наваро забелязва човешки череп, наполовина заровен в пясъка. По откритата част вече са се развили микроводорасли, но въпреки това учените успяват да запазят няколко добре съхранени зъба и части от горната челюст. Въпреки продължителното претърсване на района останалата част от скелета не е открита.
Последвалите анализи показват, че останките принадлежат на млад човек, най-вероятно жена. В следващите години екипът се връща многократно на мястото и открива още няколко кости, включително бедрена кост. Според учените останалите части от скелета вероятно са били разпръснати по крайбрежието от природните стихии.
Източник: iStock
Още по-любопитни са резултатите от изследванията, според които жената най-вероятно е произхождала от Чили и е починала между 1819 и 1825 г. Това повдига въпроса как е попаднала на най-негостоприемния континент на планетата във време, когато човешкото присъствие там е било почти несъществуващо.
Една от хипотезите на Торес Наваро е, че тя е била част от група ловци на тюлени от XIX век, които по неизвестна причина са я изоставили на брега.
Друга теория е още по-драматична. Според нея жената е починала на борда на кораб и, следвайки тогавашните морски традиции, е била погребана в океана. Морските течения и бурите вероятно са изхвърлили тялото на брега, където то е било разкъсано от мършоядни птици. Именно това би могло да обясни защо черепът е бил отделен от останалата част на скелета, а някои кости и зъби никога не са били открити, пише IFL Science.
И до днес никой не знае коя е била тази жена и каква е била съдбата ѝ. Почти четири десетилетия след откриването на останките ѝ тя остава една от най-големите неразгадани мистерии на Антарктида - континент, който продължава да крие истории, също толкова ледени и загадъчни, колкото самия него.
Източник: iStock
Но значението на тази находка далеч не се изчерпва с въпроса коя е била младата жена и как е стигнала до Антарктида. Днес учените гледат на черепа от плажа Ямана и през призмата на бъдещето на самия континент. Причината е, че през 2048 г. може да бъде преразгледана част от Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика, който в момента забранява добива на минерални ресурси и определя континента като природен резерват, посветен на мира и науката.
Макар това да не означава автоматична промяна на режима, редица експерти предупреждават, че именно тогава могат да се засилят споровете за влияние върху ледения континент.
"Много хора не осъзнават, че Антарктида има и своята по-мрачна страна. Това е място, където се разиграва геополитика между великите сили", казва Клаус Додс, професор по геополитика в Кралския колеж "Роял Холоуей" към Лондонския университет пред BBC.
Източник: iStock
Именно затова държавите инвестират не само в научни бази, но и в археологически проучвания. Според специалистите подобни открития не дават юридически права върху територията, но могат да укрепят историческите аргументи на отделни държави.
В случая с черепа от плажа Ямана анализите сочат, че жената вероятно е била от днешно Чили. Ако се докаже, че чилийци са достигнали Антарктида още в началото на XIX век, това би могло да даде на страната по-силни исторически аргументи при евентуални бъдещи преговори, макар и не директни правни претенции.
Археолозите смятат, че подобни открития могат да променят и разбирането ни за най-ранното човешко присъствие на континента. Черепът е датиран между 1819 и 1825 г. - период, който съвпада с първите известни стъпвания на хора на Антарктида. Ако някога бъдат открити още доказателства, е възможно да се наложи пренаписване на част от историята на последния неизследван континент.
