Очертанията по земната повърхност, на територията на перуанската пустиня, които са известни като "Знаците" или "Линиите" на Наска, за първи път са регистрирани през 1926 г.

Първоначалното предположение за тяхното предназначение, е че са част от древно напоително съоръжение, подобно на дупките от Наска, за които вече ви разказахме.

Снимка 230248

През 1941г., при полет от въздуха Пол Късък от Университета в Лонг Айланд, който е признат за официалния изследовател на рисунките, забелязва освен линиите и множество спирали, абстрактни форми и стилизирани рисунки на животни, врязани в каменистата повърхност на пустинята.

Той смята, че в определени моменти Слънцето застава на края на линиите и според него това е най-големият астрономически календар в света.

Той предполага, че знаците са маркери на хоризонта, които са показвали на древните хора кога слънцето нараства.

Линиите се простират на 50 мили (80км), между градовете Наска и Палпа, на около 250 мили (400 км) на юг от Лима.

Т.нар. "геоглифи" наброяват около 700 и се смята, че са били направени от древните хора, населявали пустинята Наска, между първи и шести век.

Линиите са изрисувани в по-светъл цвят, от иначе тъмната чакълеста пустиня.

Снимка 230247

Много от изображенията са на животни, цветя, растения и дървета. Има такива, които изобразяват керамиката и текстила в региона. Други рисунки представляват линии и форми наподобяващи спирали, триъгълници и правоъгълници.

Най-големите са с дължина 270 метра, а общата им площ е 500 квадратни километра.

Снимка 230246

Повечето от линиите са дълбоки около10 -15 см. Те са по-светли чрез премахване на червеникаво-кафявите камъчета, които покриват повърхността на пустинята Наска.

През годините там се е натрупало и голямо количество вар, която играе ролята на защитен слой. Така рисунките са предпазени от ветрове и е предотвратена тяхната ерозия.

Снимка 230243

Те са определени като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1994 г.

Снимка 230244