Тест драйв: Подплатената увереност на Infiniti Q30

Само преди няколко години беше немислимо Infiniti да произведе компактен градски джип. Бяхме свикнали да свързваме японската марка със скъпи и големи седани и SUV модели, за които разточителството и луксът бяха много по-важни от всичко останало.

Е, това се промени и сега Infiniti има в гамата си модел, който като концепция можем да наречем хибрид - не е точно джип, не е точно седан, не е точно хечбек, но в същото време е висок като джип, има нисък таван подобно на седаните, а багажникът му е лесен за товарене, като този на хечбек моделите. Звучи объркано - и е така, до момента, в който човек не го подкара и всичко в главата му изведнъж не се подреди.

Infiniti Q30 е възможност да притежаваме истински модел от истинска премиум марка, но без да се разделяме с цяло състояние. Компактните му външни размери и просторният интериор правят от модела много трудна за дефиниране кола. Той е и всичко, и нищо, и в това е най-голямото му очарование.

Източник: Infiniti

УМЕРЕН ЛУКС

Нека да започнем с най-важното нещо, което всеки клиент на Infiniti иска от новия си автомобил - луксът. Има го в достатъчно голяма степен, но без нищо прекалено.

Таванът е тапициран с велур, което създава доста уют в интериора. Седалките и таблото са покрити с висококачествена черна кожа, която е ползвана и за вътрешността на вратите. Скоростният лост изглежда като нещо, излязло директно от смелата скица на рошав дизайнер с фриволно поведение, а инструменталният панел е черен с класически бели стрелки.

Това, което най-много впечатлява във вътрешността на Infiniti Q30, е липсата на натрапчивост. Да, скоростният лост на автоматичната трансмисия е малко по-смел, отколкото би ни се искало, но останалото създава впечатление за устойчив и непреходен лукс, което отбелязваме като червена точка в бележника на колата.

Източник: Infiniti

ДРЕБНИТЕ ПОДРОБНОСТИ

Една от черните точки отива за разположението на лостчетата за чистачките и това за адаптивния темпомат. И двете са разположени отляво на волана, което създава доста главоболия, поне докато новият собственик свикне.

Чистачките се управляват от същото лостче, от което се пускат мигачите, а точно под него има и друго лостче, с което нагласявате скоростта и дистанцията до предната кола на темпомата. Проблемът е там, че ако шофьорът не познава добре колата, често ще му се случва да активира по погрешка мигача, защото е объркал лостчетата. Подозираме обаче, че с това се свиква лесно.

Друг дребен недостатък, касаещ ергономията, е разположението на джойстика, управляващ мултимедийната и навигационната система. Той се намира в най-близката до десния крак на шофьора част на централното барче, което означава, че при всяко мърдане на крака си, шофьорът рискува да го докосне и да прати картата на навигацията в съседен квартал. 

ВИЖТЕ МЕ, ВИЖТЕ МЕ

Колкото до външния вид, неведнъж е ставало ясно, че той е тема за доста субективен разговор. На нас ни хареса смелостта, с която дизайнерите са съчетали плавни със строги линии, както и цялостната пропорция на купето - хем елегантно и спортно изглеждащо, хем достатъчно високо, за да се чувстваш над останалите.

Когато човек погледне Infiniti Q30, най-вероятно не би го асоциирал с нещо, с което може да навърти много километри. И би сбъркал, защото зад волана на тази кола те наистина се изнизват неусетно.

Източник: Infiniti

А щом наистина не ни идва наум какво да кажем за седалките, за двигателя, за скоростната кутия и за окачването - то най-вероятно те не са ни създали никакви проблеми и са работили точно така, както се е очаквало от тях.

КЛАСИЧЕСКО ДОБРО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Когато човек е много доволен от храната, обслужването, обстановката и цялостното си прекарване в даден ресторант, е по-малко вероятно да напише хвалебствени слова в страницата му във Facebook, отколкото когато е недоволен. Опитът ни с Infiniti Q30 e именно такъв.

Един голям куфар и два големи сака влязоха в багажника, а той плачеше за още толкова. Потеглихме по магистралата и темпоматът не просто поддържаше зададената му скорост, но и спазваше желаната от шофьора дистанция до автомобила отпред - когато той намали, Q30 намалява също, когато той ускори, Q30 ускорява също.

Източник: Infiniti

А по принцип, когато човек е в задръстване (на каквото ние не попаднахме), колата сама решава кога да тръгне и кога да спре, за да му спести усилията.

Всъщност, Q30 вършеше работата си толкова добре, че накрая просто изключихме адаптивният круз контрол, за да не заспим на волана. И тогава се усети истинският потенциал на 2.0-литровия турбодизелов двигател.

Точно така, класически турбодизелов двигател, без електромотор и нищо специално около него. Тих, мощен, генериращ много тяга и в същото време икономичен. Миналото не е чак толкова лошо, оказва се.

Източник: Infiniti

НА ФИНАЛ

Пътуването ни завърши с доста тясна рампа с ограничена видимост към един обидно малък паркинг. И отново нямаше проблем - камери, сензори, светлинна, звукова и каква ли още не индикация бяха наш истински съюзник. А случайните минувачи просто повярваха, че шофьорът е брилянтен в паркирането.

Infiniti Q30 е именно това обрано самочувствие, което ни кара да си повярваме, но не прекалено. Имайки го, разбираме, че сме успели, но и си даваме ясната сметка, че не сме прахосници и самохвалковци.