Тайните на немските вина

Германците са изискани познавачи на алкохолните напитки. Не толкова известен обаче е фактът, че в Германия се отглеждат някои сортове бяло грозде, от което се правят златисти вина със силен плодов аромат, привкус на праскова и златни ябълки. По бреговете на Рейн и неговите притоци (Мозел, Майн и Некар) климатът не е така суров и също има възможност за отглеждането на лозя.
Още през ХІІІ век монасите, които правели вино, забелязали изключителната студоустойчивост на някои сортове бяло грозде, особено в по-слънчеви дни.

С времето най-популярен сорт станал "ризлинг" (Riesling), като неговото признание като висококачествен сорт идва през ХVІ век. В началото на ХХ век „ризлинг" се цени още по-високо - съперничил дори на някои бели сортове, отглеждани във Франция. Този сорт получил признание и във Великобритания, където усвоили названието hock за „бяло рейнско вино".
Този сорт е с балансиран вкус, който има възможност да се развива с години.

"Ризлинг" е светъл, жълтеникаво-златист сорт, с кафяви точки, белезникав оттенък. От него могат да се правят сухи, сладки вина и дори шампанско. Гроздовете зреят бавно и започват да се събират чак през октомври на ръка. Млади, леки вина с кайсиен, прасковен, крушов, сливов аромат и др. са особено подходящи за лятото.
Виното „ризлинг" рядко се държи в бъчва. Неговият вкус и структура позволява стареенето в бутилка в течение на години.

След Втората световна война Германия се захваща със засаждането на лозя. Тогава с широка популярност се сдобива и вторият най-известен местен сорт - "мюлер-тургау" (Muller-Thurgau). Той е въведен още през 1882 г. от шведския селекционер Херман Мюлер, който живеел в град Тургау. Този сорт бил известен като още по-устойчив на климатични изменения от ризлинг. Той узрява по-късно, в края на септември и се среща в Баден, Рейнхесен, Пфалц и др. Вкусът на вината „мюлер-тургау" е лек и свеж, хармоничен и млад. В аромата му се преплитат цариградско грозде, френско грозде и шардоне. То е зряло, но с кисела нишка и с тънък бадемово-плодов тон, което го прави приятно в съчетание със сирена и плодове.

Понастоящем на "ризлинг" и на "мюлер-тургау" съответстват по повече от 20% от производството на вино в Германия. На всеки от останалите сортове съответстват по малко от 8%.

Третата скъпоценност на германското винопроизводство е "силванер" (silvaner). Това е сорт бяло грозде и на него съответстват около 8% от производството на страната. Предполага се, че този сорт е донесен в страната от Трансилвания през ХІХ век и тогава бил много популярен, макар и с времето да спада. Той е непретенциозен към условията и узрява рано. Виното, което се прави от него, е с ярък, запомнящ се вкус, с цветен и плодов аромат. Сякаш в самото вино проникват песъчливите и гористи местности, където се отглежда. Той е особено подходящ в съчетание с германските месни деликатеси.

Сортът "кернер" (Kerner) също заслужава да се спомене. Това е сорт който се появява през 1929 г. в Пфалц, кръстен е на поета-романтик Юстинус Кернер и бързо се разпространява в страната, защото дава богат плод, а издържа на резки климатични промени и студ. Деликатният плодов оттенък след всяка глътка и сладостта му го правят подходящ за рибни блюда, пиле, салати и плодове.

Друг сравнително малко известен нов сорт е "шойребе" (Scheurebe). Той се появява през 1916 г. и е кръстено на селекционера Георг Шой. Този ценен висококачествен сорт дава вино с плътен вкус и аромат както при сладките, така и при полусухите и сухите вина.

Последният по-широко разпространен в Германия сорт е "вайсбургундер" (Weissburgunder). Виното от него е свежо и има нежен аромат с лек оттенък на орех и плодове. То е подходящо към месни деликатеси, включително и рибни ястия.

Когато решите да се насладите на златистите немски вина, можете да го направите по долината на Рейн, където ги отглеждат и познават най-добре.

millionaire.bg