Питали най-мъдрите мъже за произхода на тази гъба. След две хиляди години в спорове и разногласия отговорът оставал същият, като в началото: Не знаем.
Попитали и самите трюфели, а те простичко отговорили: Яжте ни и Прославяйте Бога!
Така прочутият френски писател Александър Дюма се опитал да дефинира тайнствената същност на подземната гъба. Древни легенди разказват, че трюфелът е дете на мълнията и светкавицата, а заради предполагаемия си божествен произход се превърнал в символ на скритото откровение.
Основателят на систематизираната медицина Галенус бил убеден, че трюфелът е много хранителен и "може да задоволи и най-сладострастния вкус".
Така на забулената в загадки гъба били приписани качества на афродизиак, т.е. способността да носи еротична наслада.
По време на Римската империя необикновеният мирис и странният начин на отглеждане на трюфела родили много легенди. Те били посветени на богинята на любовта Венера, а лекарите го препоръчвали на много от импотентните си пациенти.
През късното Средновековие трюфелът бил възприеман като нещо твърде опасно (понеже пораждал асоциация за грехопадението), появили се и хипотези за демоничния му произход. Така за известно време тайнствената гъба изчезнала като деликатес от пищните трапези...
Но трюфелът се възродил и достигнал най-голямата си слава по време на Ренесанса. Говори се, че предизвиквал дори психологическа зависимост, но едно е сигурно - задължително присъствал в менюто на всеки пищен пир!
Консумацията на трюфели винаги е демонстрирала богатство и изящество. Много крале, включително Наполеон, били във възторг от превъзходната гъба. На трюфела, разбира се, са посветени и много стихове.
С течение на времето били открити и двата най-ценни вида - черният и белият. Първият се среща в района на Перигор (Югозападна Франция), ароматният бял трюфел расте в района на Алба (Италия). Според най-добрите гурмета в света италианският трюфел е с по-силен аромат и по-добри вкусови качества от френския си събрат.
В миналото събирали трюфелите с помощта на женски прасета - те усещали миризмата на ценната гъба, но често и изяждали деликатеса. В днешно време за целта се обучават "трюфел кучета"; най-често лабрадори, тъй като те имат способността да разпознават миризмата на ценната гъба под земята.
Характерното за трюфела е, че е микоризна гъба - т.е. съжителства с корените на висшите растения, предимно дъб. Плодните тела са частично или изцяло под повърхността на почвата, имат неправилна форма (прилича на картоф), а кората е грапава.
Годишно в света се отглеждат има-няма 150 тона трюфели (за сравнение - преди 100 години във Франция са отглеждани цели 1 500 тона годишно!). Намаляващите добиви са причина цената постоянно да се покачва, неслучайно това е една от най-скъпите храни. Когато чуеш някой да говори за "уханното злато" да знаеш, че пак за трюфели става въпрос.
Но винаги се намират снобски ценители, готови да платят твърде висока сума за тайнствения деликатес. Трюфел с тегло 1,2 кг бе продаден за 95 000 евро на благотворителен търг в Лондон миналата година.
И въпреки че загадъчната му същност го превръща по-скоро в мит, трюфелът се радва на почит сред гурметата и заема достойно място на масата на ценителите. В края на септември със събирането на реколтата настъпва годишният му апогей - дългоочакван миг от най-добрите готвачи.
Телевизионната водеща Марта Стюърт за трюфелите
