В книгата на Михаил Топалов-Памукчийски "Разговори с Принц Кирил", издание 1991 г. е публикуван следния трогателен разказ на Негово Царско Височество, Кирил княз Преславски за слоновете Наал и Диаманди в София:
".....В двореца Врана някога имаше два индийски слона, купени от търговска къща Хагенбек в Хамбург, Германия. Споменах ви по-рано за тях. Единият, по-възрастният слон Наал, го впрягаха и влачеше два плуга. Слоницата Диаманди влачеше един плуг - уважение към дамата.
Тези слонове оряха земята като трактори по цял ден. Това продължи докато се откри новата Зоологическа градина. Дойде денят да ги изкарват от двореца и Наал трябваше пръв да тръгне. Но той изведнъж се разяри. Не ще да върви. Тогава по съвета на брат ми, на Борис, докараха една огромна стоманена клетка. Постлаха пода и с дъски и ги засипаха с пръст, слама и тор, да са като земята наоколо.
Сложиха клетката срещу вратата на слона. Помня този ден. Слонът тръгна да излиза без да види, че насреща си има желязна ограда. Влезе в клетката, вратата щракна и той остана вътре. Дигнаха го с кран, нарочно докаран от Министерство на благоустройството, клетката със слона, поставиха я на четири колела, закрепиха я здраво и я повлякоха към Зоологическата градина. Д-р Иван Буреш, баджанакът на професор Цанков се грижеше за тази операция.
Но, да продължа, да ви отговоря на въпроса. Когато поведоха слона Наал към изхода да го карат в Зоологическата градина, да видите какво стана. Диаманди, слоницата като нададе един рев с хобота, като заплака. Почна да удря с хобот оградата, да я блъска с тяло, разлюля цялата ограда. Покривът взе да пада. Ние замръзнахме, всички които бяхме там. Ясно беше, че не иска да остане сама, плаче да върви с него. Не се успокоява, реве с хобота, напира да излезе, разруши половината ограда.
Ще стане голяма беля. Един от ветеринарните доктори оправи работата. Куражлия човек. Приближи се до Диаманди, издебна момента, метна един синджир на вратата и я залости. Завърза здраво синджира, тури две греди на вратата, после сложиха още. А Диаманди не спира да реве, да бие с хобот, да иска да излезе. Аз бях потресен. Разбрах как могат да се обичат животните.
Когато след ден или два закараха с голяма мъка Диаманди в Зоологическата градина, аз тръгнах с тях. Видях как се спусна към Наал и как двамата започнаха да се галят с хоботите. Природата е велик учител......"
Снимките от Архива на Софийския зоопарк илюстрират моменти от тази история.
