През 1984 г., докато Metallica са още млада и развиваща се група, те тръгват на първото си голямо турне. Но по време на репетиции в Бостън се случва нещо неприятно - някой краде цялото им оборудване, включително любимата китара на Джеймс Хетфийлд, която използва още от началото на групата.
Това е китарата, с която пише първите песни, и загубата ѝ има почти емоционалната стойност на загуба на близък човек.
В състояние на отчаяние и гняв, Хетфийлд сяда и пише текста на "Fade to Black", което става първата балада на групата - и изненада за феновете, свикнали с агресивен траш метъл.
Източник: GettyImages
Много хора погрешно смятат, че песента е за реално самоубийство, но всъщност е емоционален израз на загубата, празнотата и депресията, които човек може да почувства, когато всичко се срути.
Интересното е, че тогавашната метъл сцена, особено траш феновете, се бунтуват срещу балада от Metallica - дори обвиняват групата, че се "продава". Но "Fade to Black" се превръща в една от най-красивите и тъмни метъл балади в историята, класика, която е вдъхновила безброй други групи (например Opeth, Trivium и др.) и един от първите примери, че метълът може да говори за болка, депресия и вътрешни битки, не само за бунт и ярост.
Иронията е, че след време Metallica откриват част от откраднатото си оборудване в локален заложен магазин, но китарата на Хетфийлд е изчезнала завинаги, припомня Louder.
