Чувството за хумор е едно от най-привлекателните качества в човек. С него животът е по-лесен, а околните търсят начин да бъдат в компанията ни, за да се забавляват от сърце. Е, оказва се, че да сме царе на шегите и закачките е умение, което се среща не само при нас, хората, а и в животинския свят.
Екип учени от University of California Los Angeles провеждат експеримент и наблюдават над 75 часа видеозаписи на човекоподобни маймуни, които общуват помежду си. Това са нашите най-близки роднини и в това число се включват орангутани, шимпанзета, бонобо и горили.
Установено е че по време на комуникацията помежду си представители и на четирите вида се дразнят един друг, като това става по 18 различни начини - удряне, дърпане, скубане, размахване на предмети и т.н. Често маймуните го правят изненадващо и чакат реакцията на другия, който също в повечето случаи им отвръща с подобен жест. Подобно провокативно поведение е много присъщо и за нашите, човешки деца.
Източник: iStock
Според учените, тези видове закачки са в основата на формирането на едно по-развито чувство за хумор, което изисква по-сложни когнитивни възможности. Сред тях са способността да си представим света от чужда гледна точка, да познаваме социалните норми, да можем да предвиждаме реакцията на другия.
А на базата на демонстрираните закачки между човекоподобните маймуни учени правят извода, че вероятно последният ни общ прародител, живял преди 13 милиона години, е притежавал доста по-завидно чувство за хумор. Други учени пък са на мнение, че има още представители на животинския свят, които притежават това ценно качество.
Източник: iStock
Например още в книгата си за произхода на човека Чарлз Дарвин твърди, че кучетата вероятно имат чувство за хумор, което демонстрират чрез поведението си по време на игра, а забавното им пръхтене може да се определи и като смях.
Освен това има данни, че кучетата също проявяват дразнещо поведение подобно на това на анализираните човекоподобни маймуни. Проф. Марк Бекоф от University of Colorado обяснява, че подобно държание е открито и при лисици, койоти и вълци. Няма как да пропуснем и делфините с техни радостни звуци, нито пък папагалите, които си умират да се закачат с кучета, котки и други животни. Съществуват дори доказателства, че плъховете също обичат да се смеят.
Изводът е, че много учени са на мнение, че редица животни притежават чувство за хумор под една и друга форма. Но в много случаи това е трудно за доказване, а и не са провеждани прекалено мащабни изследвания. Едно е сигурно - когато животните се забавляват и изпитват положителни емоции, това значително засилва връзката помежду им. Точно както при нас, хората.
