Кучетата са сред най-разнообразните животни на планетата и понякога човек трудно може да повярва, че някои от породите принадлежат към един и същи вид. Едни приличат на малки овце, други сякаш са излезли от анимационен филм, трети са покрити с нещо, което на пръв поглед напомня на расти, а четвърти изглеждат така, сякаш природата е решила да им даде няколко размера кожа в повече.
Но зад тези необичайни физиономии и тела обикновено има история. Външният вид на много от тези кучета е свързан с работата, за която са били създадени - да пазят стада, да ловуват, да оцеляват в суров климат или просто да бъдат надеждни спътници на хората. Ето седем породи, които колкото и да са странни, много харесваме и които със сигурност няма да останат незабелязани.
1. Китайско качулато куче - порода, която сякаш е "облякла" само най-важните си части
Трудно е да сбъркаме китайското качулато куче с друга порода. При едната разновидност по-голямата част от тялото е гола, докато по главата, лапите и опашката има дълги кичури козина. Съществува и друга, която е изцяло покрита с мека козина. И точно тук започва една от интересните особености на породата - тези две на пръв поглед толкова различни кучета всъщност принадлежат към една и съща порода.
Източник: iStock
Произходът на китайското качулато куче не е напълно изяснен. Според материал на AKC се смята, че то може да произлиза от африкански голи кучета, които впоследствие са били намалени по размер чрез селекция в Китай. Съществува хипотеза, че тези кучета са били използвани на кораби за борба с гризачи, което обяснява защо породата се е разпространявала на различни места по света.
Източник: iStock
А защо има такъв вид? Голата кожа е резултат от генетичната особеност, свързана с липсата на козина, докато космите по главата, краката и опашката са своеобразна запазена "украса". Външността е толкова характерна, че породата е получила и прякора "кучето на д-р Сюс", заради приликата си с фантастичните същества от книгите на известния американски илюстратор. Любопитното е, че голата разновидност не е просто "по-лесна за поддръжка". Тя изисква специални грижи за кожата и защита от слънце и студ.
2. Комондор - кучето, което изглежда като ходещ моп
Ако някога видим комондор отдалеч, първата ви мисъл вероятно няма да бъде "овчарско куче", а по-скоро: "Кой е пуснал този моп да се разхожда?"
Комондорът е огромно унгарско куче с бяла козина, която с времето образува дълги, плътни въжевидни кичури. И въпреки че днес те изглеждат почти декоративно, първоначално са имали много практична функция.
Комондорите са били използвани за охрана на стада. Тяхната работа не е била толкова да събират овцете, колкото да ги пазят от хищници - включително вълци и други опасни животни.
Източник: iStock
Бялата козина имала две предимства. От една страна, кучето можело да се слива със стадото и да остане незабелязано. От друга, гъстата козина предпазвала тялото му от атмосферните условия и от ухапванията на хищници.
Историята на породата е още по-интересна. Името комондор се свързва с куманите - номадски народ, който се установява в Унгария. Названието се записва в исторически източници още през XVI век. Така че растите на комондора всъщност са естествена броня. И още нещо любопитно - комондорът не се ражда с готови расти. Козината му постепенно се сплъстява и оформя характерния си вид.
3. Бедлингтън териер - куче, което прилича на агне, но е било ловец
От всички породи в този списък бедлингтън териерът вероятно е най-голямата визуална измама. Отдалеч прилича на малко агне. Има къдрава, мека козина, издължена глава, специфична прическа и извита линия на гърба. Само че зад този невинен вид се крие истински ловен териер.
Източник: iStock
Породата произхожда от английския район Бедлингтън и първоначално е създадена за лов. Използвана е за преследване на язовци и видри, а ранните представители били известни със смелостта си.
А защо изглежда като агне? Част от облика му е резултат от естествената му козина и телосложение, но характерната скулптурирана прическа се развива допълнително в света на изложбите. Грумингът подчертава издължената глава и ушите, и придава на кучето още по-необичайния силует, който познаваме днес. Тоест зад това симпатично "агънце" всъщност се крие куче с доста сериозна ловна биография.
4. Ксолоитцкуинтли - голото куче на ацтеките
Ако китайското качулато изглежда необичайно, ксолоитцкуинтли отива още по-далеч - и носи със себе си история, която започва преди около 3000 години. Това е древна мексиканска порода, известна още като мексиканско голо куче. Името се произнася приблизително "шо-ло-иц-куинт-ли". Ксолото се среща в три размера и в две разновидности - гола и покрита с козина.
За древните народи в Мексико това не е било просто куче, ксолоитцкуинтли е имало важна духовна роля и е било свързвано с боговете и отвъдния свят. Археологически находки и изображения показват, че породата е присъствала в културата на региона в продължение на хилядолетия.
Източник: iStock
А голата му кожа също е породила интересни вярвания. Заради топлото тяло на кучето хората са вярвали, че то може да има лечебни свойства и да облекчава болки, като лежи до човек - нещо като древна версия на кучешка грейка.
Има и изненадващ генетичен детайл: при голата разновидност генът за липса на козина е доминиращ. Когато кучето наследи две копия на определената мутация, това е несъвместимо с развитието на ембриона. Затова в популацията съществуват и кучета с козина - те са важни за възпроизводството на породата. При голите ксоло често липсват и някои зъби, което също е свързано с генетиката на обезкосмяването.
Днес ксолоитцкуинтли е националното куче на Мексико и получава нова популярност благодарение и на филма "Тайната на Коко", в който анимираният герой Данте е именно ксоло.
5. Неаполитански мастиф - когато кожата е в повече
Неаполитанският мастиф е друга порода, която трудно може да бъде сбъркана. Масивно тяло, огромна глава, тежки крайници и толкова много отпусната кожа, че лицето му сякаш постоянно е на път да се "свлече".
Но и тук странният външен вид има историческа причина. Породата принадлежи към древната група молоси - големи и мощни кучета, свързвани с древните средиземноморски цивилизации. В по-новата история неаполитанският мастиф се развива като куче пазач и защитник.
Източник: iStock
Особено впечатляващи са кожните гънки. Те не са случайна прищявка на природата. Развъждането постепенно е подчертало характерната отпусната кожа и тежкия външен вид на породата.
След Втората световна война породата е била в много тежко положение. През 1946 г. на изложба в Неапол италианският киноложки ентусиаст Пиеро Сканциани вижда куче, което го впечатлява толкова много, че започва собствена развъдна програма. По-късно селекционерите допълнително оформят характерните бръчки, които днес са една от запазените марки на породата.
Има и холивудска връзка: неаполитански мастиф играе Фанг, кучето на Хагрид във филмите за Хари Потър. Така че кучето, което изглежда сякаш е прекарало целия си живот в сериозна депресия, всъщност има доста впечатляваща история.
6. Афенпинчер - кучето, което прилича на малка маймунка
Афенпинчерът е една от онези породи, за които човек първо се чуди дали гледа куче или някакво малко горско същество. Името му всъщност идва от немската дума "Affe" - маймуна, а външността му напълно обяснява защо.
Това е малко куче с кръгли очи, къса муцунка, изпъкнала долна челюст и разрошена козина, която оформя своеобразна рамка около лицето. Именно това му носи и прякора "маймунско куче".
Източник: iStock
Но странният му външен вид първоначално е имал съвсем практична функция. Афенпинчерите са били отглеждани като ловци на гризачи и са били особено популярни в домовете и конюшните, където са се справяли с плъхове и мишки.
Породата произхожда от Германия и е сред най-старите декоративни породи в Европа. С течение на времето обаче малкият ловец на гризачи се превръща от работно куче в любимец на аристокрацията.
Любопитното е, че въпреки размерите си афенпинчерът има доста самоуверен характер. Той е смел, любопитен и упорит - качества, които вероятно са му били доста полезни, когато е трябвало да се изправя срещу гризачи, по-големи от него.
7. Бултериер - породата с "яйцевидната" глава
Ако има порода, която изглежда така, сякаш някой се учи да рисува куче от нулата, това вероятно е бултериерът.
Най-характерната му особеност е главата - дълга, почти овална и със специфичен плавен профил, без ясно изразена вдлъбнатина между челото и носа. Малките триъгълни очи правят физиономията му още по-необичайна.
Източник: iStock
Тази форма не е случайна. Съвременният външен вид на бултериера е резултат от селекция в продължение на поколения. Породата се развива във Великобритания през XIX век от смесица между булдог и различни териери, като целта е била да се съчетаят сила, издръжливост и ловкост.
В началото бултериерите са били свързвани с боевете с кучета, които по онова време са били популярно, макар и жестоко забавление. След забраната им през XIX век развъдчиците постепенно променят посоката и започват да селектират кучета с по-дружелюбен темперамент и по-елегантен външен вид.
Именно през този период се оформя и характерната яйцевидна глава. Днес бултериерът е много по-известен като компаньон, отколкото като работно куче, а необичайният му външен вид го прави една от най-лесно разпознаваемите породи.
