Пилешкото месео заема огромна част от човешкото меню. Средностатистическият американец например изяжда около 45 килограма пиле годишно. Затова и възниква логичен въпрос: защо не отглеждаме и не консумираме масово и други птици? Съществуват няколко много практични причини пилето да стане универсалният избор, а една от тях е, че кокошките... просто не летят.
Историята на консумацията на пилешко е дълга и на места изгубена във времето. Още Чарлз Дарвин предполага, че домашните кокошки произлизат от банкивската кокошка (Gallus gallus), заради приликите във външния вид, лесното опитомяване и разнообразието в породите. Съвременни генетични анализи обаче показват, че домашната кокошка е хибрид.
Учените откриват, че макар по-голямата част от ДНК-то на домашната кокошка да идва от банкивската кокошка, генът за жълтата кожа всъщност е наследен от друга джунглова порода - вероятно сивата джунглова кокошка. Това отхвърля идеята, че генетичните варианти са се развили в рамките на един-единствен вид.
Източник: iStock
Произходът на домашната кокошка не е напълно изяснен. Дълго време се смята, че първо е опитомена в Индската долина около 2000 г. пр.н.е., но по-нови открития сочат, че по-сигурните доказателства датират между 1650 и 1250 г. пр.н.е.
Римската империя играе важна роля за разпространението на пилето и яйцата като храна, но истинският "бум" идва много по-късно - след Втората световна война, когато недостигът на червено месо превръща пилешкото в предпочитан и достъпен продукт.
Пилетата са бавни, не летят, доверчиви са и сравнително "непретенциозни" - качества, които правят всеки биолог доволен, а всеки земеделец още повече. Техните диви предшественици са били склонни да живеят близо до хората, което улеснява опитомяването.
Източник: iStock
Много учени дори смятат, че първоначално кокошките не са били отглеждани за месо, а за боеве. Оттам се разпространяват из целия свят. Хранителната им стойност става водеща едва по-късно, когато кулинарните традиции надделяват над гладиаторските.
Историята е показала, че човек трудно устоява на птица, която не може да му избяга. Разбира се, много други птици са годни за консумация, като патици, пуйки и гъски. Гълъбите се ядат от хилядолетия, а гъските са опитомени преди четири-пет хиляди години. Има и фермерски гълъби, които се използват в кулиранията, но те са по-трудни за отглеждане, разказва IFL Science.
Дори лебедите са били част от менюто в Европа. Немите лебеди се сервират столетия наред, като са любимо ястие в дворовете на Хенри VIII и Елизабет I. Но вкусът им е по-рибен и приготвянето е сложно, затова така и не стават популярни.
